За Българското Възраждане през XIX в. и днешното обновяване на България– част 1

     Размисли, в които се опитвам да обясня на себе си и на другите съвременните тенденции в начина на живот у нас. 

Понеже членувам в няколко "селски" групи и съм свидетел на определени културни явления, натрупах впечатленията си и навързах живота на село, различните младежки проекти, резиденции и фестивали. По–долу представям своите мнения, анализи и изводи за сегашното Обновление на българския народ. 

Напоследък често се използва терминът „възраждане“ за постигане на лични политически цели и амбиции. Тази употреба не само е нелогична, но и придава друг смисъл на името, което принадлежи на най–светлия период в края на петвековното чуждо владичество. Присвояването на този термин е неправилно, още повече предвид на идеологията, за която се използва. В този текст не желая да правя предизборна агитация или анти–агитация, затова ще разгледам периодите, в които българското общество се пробужда за промяна.

Първото обновление 
Българското национално Възраждане през XIX век.

  Може би най–любимата ми епоха от нашата история .

   

Икономическото, духовно и културно–просветно обновление в края на XVIII и началото на XIX  век е една нова епоха за българина. По това време народът ни започва да разучава света около себе си. Търговци пътуват до Западна Европа и виждат други градове, хора, идеи, политически системи и технически прогрес. Те стигат до изводите, че младите българчета също ще имат полза от пребиваването в чужбина. Богати чорбаджии финансират изучаването им в чуждестранни училища и университети. Тогавашното руско правителство отпуска стипендии за обучение в имперските лицеи, гимназии и висши училища. По това време Русия преживява бум на културното развитие, започнало с Петър Велики. Векът на Достоевски, Гогол, Пушкин, религиозните философи и Лев Толстой е в разгара си. Новите идеи за социална справедливост се приемат и от българските младежи, което е показано и с героя Кандов от романа „Под игото“.

Емиграцията също е налице сред българите през Възраждането. Много хора живеят в чужди страни и изпращат пари на своите близки в родните места. Те пътуват до Европа, Азия и Африка, които са нови светове за тях. Все повече българи предприемат скъпото и трудно поклонничество до Светите земи.

Постепенно те носят другия свят със себе си, изграждат и финансират училища, църкви и читалища. Домовете на богатите търговци се обзавеждат по виенски образец, във възрожденската архитектура се наблюдава влиянието на европейските стилове. Живописта става все по–светска, като в нея се привнасят барокови елементи, наследството на Ренесанса и се въвеждат нови медии като маслените бои. Всичко това става възможно заради разширените контакти с по–развитите нации в Европа.

Възрожденската църква " Св. св. Петър и 

Павел" в Добринище. 

Снимка: Добри Димитров, личен архив  

Второто обновление на България 

След Освобождението

и последвалият период на дълъг застой 

Освобождението слага край на възрожденския период и началото на второто Обновяване на България. Полагат се основите на Софийския университет, Рисувалното училище, но най–важното е изграждането на новата ни държава.  

Сграда от Стара София, свидетелство за естетическия 

вкус и културата на българина–европеец от царско време.

Снимка: Добри Димитров, 2024 

Градовете се европеизират и превръщат в по–удобни места за живот и работа. Този процес продължава и след Първата световна война, когато започва развитието и на провинцията. В българските села се появяват кооперации, строят се моторни мелници, дюкяни, магазини и двуетажни къщи с вътрешни стълби. Развива се читалищното дело– например читалището в моето село е създадено през 1925 година.

Църквата "Св. вмчк. Димитър" в село Лозен, построена в края на XIX век от дебърските майстори Авраам и синът му Исак.
Изгорена през Балканската война (без камъните), 
църквата е довършена през 20–те години.

Интериорът на черквата в село Лозен.

Иконостасът, разпятието, плащениците, 

свещниците, масата за Светото писание 

и хоругвите са оригинални.

Чорбаджийска къща в село Лозен, строена през

 20–те или 30–те години на ХХ век. Личен архив. 

Обикновена селска къща, строена в село Лозен 

след Първата световна война. 

Процесът на икономическо, духовно и културно развитие приключва с държавния преврат на 9 септември 1944 година. Подобно на османските турци, комунистите унищожават, затварят и репресират цвета на нацията. Земите на селяните са национализирани и включени в кооперативни стопанства. 

Връзката с европейската култура е прекъсната, а първото поколение бизнесмени изчезва заедно с ценностите, които носи. Честният труд, грижата за работниците, избягването на злоупотребите, умелото водене на предприятията са пречупени и придобиват социалистически облик. Независимо от бурното икономическо развитие и повишаването на условията за живот, режимът дава благоприятна почва за поява на нечестните практики и връзкарство. 

Постепенно си проправят път корупцията, финансовите злоупотреби, личното обогатяване пред благото на обществото. След промените този процес достига до връхната си точка. За съжаление, почти всички новобогаташи са членове на бившата партийна номенклатура, а приватизацията води до закриване и продажба на предприятия, вместо до тяхното развитие в частния сектор. 

В бившите социалистически страни, като Чехия и Словакия, това не е допуснато и сега там процъфтява по–развита икономика. Показателни за това са компанията „Шкода“, автобусните и трамвайните заводи. Голяма част от транспортните средства в страната са чешко производство.

Входът на село Лозен, страна Любимец. 
Вляво е бившето Трудово–кооперативно 
земеделско стопанство.  До края на 80–те години то

 притежава и обработва земеделските земи 

около селото, включително лозята.

Третото Обновление

НЕФОРМАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ 

И ПАДАНЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ 

 Краят на 80–те години също е период на пробуждане в българското общество. Появяват се граждански неформални сдружения, изкуството се ориентира към авангардните, нови форми като пърформанс, хепънинг, ленд арт и видеоизкуство. Всичко това става, както през Възраждането, само заради разширените контакти със света.

Делото на Людмила Живкова оказва влияние върху този процес. Но идеите за гласност, перестройка, свобода и демокрация предизвикват истински „вятър на промяната“, който събаря изцяло социалистическата система. Това е истинското Второ Освобождение на България.

Плакат от началото на демокрацията, 

когато има големи надежди в "сините". 

Личен архив на майка ми.

 НЯКОИ НЕГАТИВНИ ТЕНДЕНЦИИ В 

СЪВРЕМЕННОТО НИ ОБЩЕСТВО 

Надеждите за по–добро бъдеще на българите се превръщат в илюзия. Вместо обновяване и развитие на икономиката, има инфлация, безработица, напразни обещания. 

През 90–те години започва най–тъжния период за българската нация – емиграцията в Америка, Западна Европа, обезлюдяването на провинцията и на селата. 

Хиляди сълзи по Родината, излети върху възглавниците, в тих плач нощно време…хиляди разтупкани сърца от „Моя страна“ и „Облаче ле бяло“. Най–умните и способни хора напускат България, вместо да останат тук и да работят за нейното развитие. На младите хора се внушава, че в чужбина е рай, че всичко е уредено, че успешните хора са там, а не тук. 

От училище момчетата и момичетата разговарят основно на английски език, родителите им ги кръщават с чуждестранни, модерни имена– Браян или Бриан, Дженифър, Касандра, Джулия, Анабел, Джорджано, Камелия, Глория, Едуард, Галена… Някои дори измислят по–завъртяни имена, които носят на децата подигравки в училище.

Преклонението към Запада (по–добър вариант от това към пост–съветски режими), страстта към луксозни коли, силиконът, снобизмът по отношение на провинцията, чалга културата и показният "патриотизъм“ характеризират времето след Промените. Много млади хора злоупотребяват с наркотици, енергийни напитки и други субстанции. А самоубийствата стават част от живота на младите, психическото им здраве се влошава.   

  Някои интелектуалци виждат само лошите страни на живота в България. Аз виждам и хубави тенденции, които ще опиша в част 2.