Ваканция на Корфу през 1995 година

 

Започна лятото на 1995 година. Доматите узряха и бяха продадени от земеделските стопани в село Лозен. Сред тези стопани беше и Ненчо. Той току–що завърши Библиотекарския институт в София, но нямаше работа за него и той се върна на село.

Един ден, след продажбата на поредната реколта от розови домати, Ненчо отиде при семейството на Деница. Беше ранен следобед и всички седяха на двора.

–Какво стана, Ненчо, има ли мющерии?– попита Тончо.

–Този път има, ниска все още им е изкупната цена, но аз няма да хвърлям реколтата. Хората унищожават толкова зеленчуци, а в същото време има много гладни в таз държава.– отговори Ненчо. Поради ниските изкупни цени, селяните не можеха да продадат плодовете на своя труд и Маданя почервеняваше от домати. Хубави, узрели, качествени плодове, отглеждани с много труд, ставаха безплатна храна на кокошките, патиците и дивите птици.

–Какво ще правиш сега, ще садиш ли нещо друго за наесен? – попита Тончо.

–Дай да си починем малко, мило, и аз и ти. – включи се Астрономката– Намерих една нова дестинация…Отивамеее на Корфу–у–у!

Киряковите вече имаха два магазина– в Харманли и в Ахтопол. Те се отказаха от кафенето и го превърнаха във фен клуб на метъл музиката. Там вече се събираха приятелите на Тончо, сред които Добен Георги и сестра му Миглена. Клубът стана второто място за срещи на „сините“ в селото. Тончо обаче беше зает със семейния бизнес и от време на време ходеше на риболов. Отскоро започна работа и новото заведение–градина „Хороскоп“.

След два дни Ненчо и Деница събраха багажа, натовариха колата и потеглиха рано сутринта към Гърция. Те преминаха през цялата Беломорска Тракия и Егейска Македония, докато стигнаха Игуменица в късния следобед. Там се качиха на ферибота и акостираха в столицата на острова.

Техният хотел беше извън града и представляваше селска къща със зелени капаци и стаи за гости, всяка с отделна външна врата. Всяка стая имаше собствен санитарен възел и кухня с всичко необходимо. А пък на двора имаше маси, столчета и лозници с метална конструкция. Деница можеше да я ползва вместо лост за набиране. Какво по–хубаво място за двама влюбени!

На следващия ден двамата се събудиха с изгрева на слънцето. Те бяха много уморени от дългото пътуване и веднага заспаха. Деница стана по–рано от Ненчо и приготви закуската. Този път тя направи палачинки и свари кускус. Ако имаше сач, щеше да направи катми и гюзлемета. Лозенската ѝ баба беше ненадмината в това отношение.

След закуската на въздух Ненчо и Астрономката се качиха в колата и отидоха до двореца „Ахилион“. Той беше току–що отворен и все още нямаше големи тълпи от туристи. Двамата си купиха билети и решиха да го разгледат. Все пак той беше построен от небеизвестната австрийска императрица Сиси през 19 век. В двора му имаше статуя на морския бог Посейдон. Двамата се снимаха пред нея.

Гордост на остров Корфу бяха красивите скалисти плажове и синьозеленият цвят на морето. Това беше рай за Тончовата щерка! Момичето обичаше да се гмурка под водата и да плува като русалка сред приказния подводен свят. Това криеше и определени рискове, но Деница отдавна се занимаваше с плуване и дори премина обучение за спасители в Созопол на 20–годишна възраст. Астрономката не използваше водолазен костюм, бяха ѝ достатъчни само бикини, шнорхел и плавници. Тя изглеждаше още по–красива под водата. Движенията на нейното хубаво тяло бяха достойни за четката на всеки художник. А пък хвърлянето от скалите в морето беше с ненадминато майсторство. Не можеше да се сравнява със скромния рекорд от димитровградския жп мост. Ненчо беше по–страхлив и не се решаваше да се гмурка много надълбоко.

Сега двамата с Ненчо имаха подводни камери и взаимно си направиха видеа. Едва вкъщи щяха да видят ценните кадри от гръцкото море. Другата им камера беше предназначена за сушата и разходките им из острова.

Уморени от дългото плуване, влюбените се прибраха в хотела, взеха по един душ и си починаха в леглото. Вечерта им предлагаше разходка по главната улица в столицата на острова. И за това бе помислила Деница – новата къса рокля на цветя стоеше най–горе в куфара.

Островната природа чу красивият глас на Нимфата от Каснаково. Дори когато колата отминаваше, дълго време дърветата и цветята помниха думите на младата фея:

–Хайдееее, мило…пийни си вода, недей да стоиш жаден… Тука е по–топло и от Лозен, даже два резена диня няма да утолят жаждата ти….

Освен да почива, двойката имаше бойна задача от Киряковите. Те разгледаха внимателно конфетериите, сладкарниците, павилионите за сладолед, магазините за ядки и сушени плодове. Нова визия бе необходима за семейния магазин на морето. Трябваше да се грабнат туристите по главната улица и студентите от Художествената академия. Беше необходимо родителите на Деница да продават и различни видове сладоледи. Затова Астрономката и Ненчо си купиха разхлаждащите удоволствия и си направиха снимки за спомен. А пък магазините за бижута и сувенири грабнаха окото на Деница. Тя даже взе да ги рекламира с широко отворени очи…Такава реклама трябваше да направи Деница за Ахтопол. Нейното фотогенично лице беше най–подходящо за целта.

Другите дни преминаха в гмуркане през деня и посещение на забележителности в късния следобед. Сред тях бяха крепостта в столицата, православна църква в древногръцки храм и различни причудливи пещери. Ненчо и Деница се разходиха с лодка до тях, а русалката не пропускаше да се гмурне там. Проучването на подводни езера също интересуваше внучката на бившия миньор. Имаше много от тях край Маджарово, но дядо Йордан и Добен Гошо вече бяха затворили галериите в скалите. Геоложката бригада в Лозен се пренасочи към каменната кариера.

В една от пещерите, която посетиха от любопитство сами, те срещнаха стар приятел. Учителят Михаил Костолозев бе станал знахар и магьосник. Носейки гръцката фамилия Пангаас, той живееше необезпокоявано на вълшебния остров и официално продаваше етерични масла за баня.

–    Здравейте отново, приятели! –зарадва се Михаил– Отдавна не сме се виждали в България. Аз си идвам в Димитровград, но ПМГ–то вече не е за мен. Тъй като ви помня и двамата с добро, от кръжока и Тайния клуб, ще направя подарък за вас.

–    Подарък? Какъв подарък? – попита Астрономката.

Маг Михаил ги заведе до подводно пристанище. Там бе паркирана голяма зелена „чаша“ със седалки и масичка. Тримата седнаха в нея, потеглиха по морето и съзерцаваха залеза. Слънцето обагри белите сгради в пастелен оранжево–розов оттенък. Градът беше като от картичка, затова Ненчо направи видеоклип и снимки. Най–вълнуващото обаче дойде след скриването на слънцето зад планините. Тогава „чашата“ се вдигна във въздуха и полетя над островната столица. Над нея бяха звездите, Млечният път и необятният Космос. А с изгряващата луна вълните придобиха бели отблясъци, появи се и лунната пътека….

Когато Ненчо ми показа спомените си през 2023 година, ми дойде идеята да нарисувам цялата романтика на Корфу. А когато рисувах картината, гледах късометражни филмчета на млада пътешественичка, жадна за приключения… Пътешественичка, която трябваше да се роди заедно с дъщерята на Астрономката…в най–голямата криза на Прехода.