Май 1989 - протестите срещу Възродителния процес и Абитуриентския бал на Астрономката
Във времето на баловете, искам да припомня на приятелите и последователите си
Майските събития през 1989 г.
и един абитуриентски бал в Хасково
ВСЯКА ПРИЛИКА С РЕАЛНИ ЛИЦА, МЕСТА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА!
Месец май беше времето на люляците, маслодайните рози, билките, ароматните треви, но и на пролетните празници в Народната република. Манифестациите за Деня на труда, честването на Победата в Отечествената война, празникът на училищата, читалищата и библиотеките – 24 май, и абитуриентските балове– това си представяха хората, щом станеше дума за петия месец от годината.
Ненчо посрещна месеца в отпуск по
болнични. Той беше с привързана ръка, и с навехнат крак след нощното
приключение в гората. Той не можеше да поправя трактори, да управлява
автомобил, нито да пише материали за клуба от Великден насам.
Деница също имаше навехнат крак, и
не можеше да прави гимнастика известно време. Тъкмо се беше запалила по
аеробиката покрай нелегална видеокасета, прожектирана в „домашно кино“ от нейни
приятели, и сега трябваше да стои цял месец в село Лозен, без да тренира.
Къщата на нейните баба и дядо беше едноетажна, имаше само няколко стъпала отвън,
а в таванското помещение се стигаше чрез дървена вертикална стълба. Сега вече
Деница беше по–добре, затова започна да се качва по стълбата и да се набира до
таванското помещение. Там тя седеше или лежеше на пода, като наблюдаваше през
малките прозорчета улицата, минаващите лозенци, големия орех в съседския двор,
щъркеловото гнездо на близкия стълб. От тавана се виждаха и черквата,
Младежкият клуб, киното, Тузленските лозя, Голямото бърдо, Абрашева могила,
Ненчовата махала. Нощно време наблюдателницата се превръщаше в своеобразна
астрономическа обсерватория . През двете прозорчета гледаха две женски очи –
очите на Астрономката. А самите прозорци, макар и правоъгълни, напомняха за
тях.
Деница беше завършила стажа си в
Димитровград, но се готвеше за изпитите в Софийския университет. Затова тя все
още поддържаше контакти с астрономическата общност. Още като гимназистка тя се
запозна с астрономи от Варненската обсерватория, където беше на конференция в
десети клас. Отдавна не ги беше виждала, а и искаше малко разнообразие. Затова,
като започна да ходи нормално, Астрономката си извади открит лист, прибра се в
Хасково и след като изгледа манифестацията за 24 май, на следващия ден се качи
на влака от Момчилград до Русе. След приятното пътуване през Балкана, вече в
Горна Оряховица, девойката се прехвърли на друг влак до Варна.
На гарата в морската столица не я
чакаха нито астроном, нито колежка астрономка. Неин посрещач беше другарката
Гюлшен Яшарова от Добруджа. Жената официално отглеждаше тютюн, но работеше в сянка
за Турското национално–освободително движение. Срещата беше предварително
уговорена, а Деница имаше за задача да посети селото на Гюлшен. Двете жени се
качиха в колата, която ги чакаше, и се отправиха към Житницата на България.
–
Деница,
как беше пътуването от Хасково до Варна? Сигурно много рано си станала…давай да
говорим на „ти“.
–
Няма
проблем как се обръщат към мен, само да не ме обиждат. Наричат ме повече
Астрономката, поне приятелите. Пътуването мина нормално.
–
Идвала
ли си в нашия край друг път? – попита Гюлшен, докато колата се движеше в
неизвестна за Деница посока.
–
В
Добруджа не съм била, но във Варна бях на конференция по астрономия. –отговори
Деница.
–
Хубава
наука е астрономията! Нашият календар е съставен от астрономи, преди много
години. Знаеш ли, че той е лунен? Ние също сме го ползвали, но в днешно време
ползваме стандартния, особено по–младите. Но молитвите в джамията са по Хиджра,
тоест по лунния ни календар. За съжаление, вече не се чува гласът на ходжата в
нашия край. Забранено е да носим фереджета, шалвари, да се молим в джамията, да
говорим на майчиния си език. , И вече е нетърпимо положението. Аз даже не се
казвам Гюлшен, а нося името Роза, което означава горе–долу същото на български.
Преди няколко дни в района
имаше големи протести срещу смяната на имената, разпръснати от милицията и
Държавна сигурност. Мирно протестиращи граждани на Народната република бяха
подложени на побой, сълзотворен газ и водни оръдия от органите на реда. Много
бяха арестувани, прибрани в арестите, затворени в „Белене“, изселени,
експулсирани, имаше и убити деца от органите на реда….
–Гюлшен…Роза… попаднах на сведения,
че преди няколко месеца в Китай, протестиращи са били убити…– каза
Астрономката.
–Да, ние знаем за това. От чуждите
радиостанции…. А, ето го нашето село. Сега ще дойдеш у нас…
Колата спря пред къща с голям двор. Усещаше се миризмата на тютюнев
разсад, на люляци, на цветя, пеене на птици…миришеше на село. В двора, под
сянката, беше разположена работна маса, а на плочките беше постлан килим, върху
него имаше софра с малки столчета.
–При нас традицията е да седим на
пода, но и столове ползваме от доста време. – каза домакинята– Заповядай, ще ти
донесем нещо за ядене. Пътувала си толкова време до тук, редно е да те
нагостим.
–
Не
знам как ще ме приемат местните хора. – каза Деница.
–
Ние
с българите от векове си имаме добри отношения, независимо че сме били ваши
господари. Ние не сме ваши врагове. – каза Гюлшен и й прошепна в ухото: Нашият
враг сега е един – българският режим, а не българският народ…
Деница си спомни за писмото в чантата
си. Тя извади книга по астрономия, а от нея извади писмо от Лозенския клуб. То
гласеше следното:
Драги приятели от Толбухински окръг,
Пишем ви от името на българския
народ, който е гостоприемен, човечен и толерантен към всички свои сънародници,
без значение на етнос и религия.
Водени от гражданска съвест и от принципите на Декларацията за правата
на човека, приета от ООН и задължителна за всички страни членки на
организацията, ние съставихме на 8 ноември 1988 година Тайното народно събрание
на България. В него ние приемаме представители на етническите и религиозни
малцинства в страната и им даваме право да дискутират обществените проблеми,
включително ситуацията с техните права и свободи.
За съжаление, това право ни е отнето
в страната, която се нарича Народна република и по Конституция се управлява от
народа… Нашият председател……Савов беше арестуван и затворен в Пазарджишкия
затвор….Борбата обаче продължава! Представителите на Хасковски окръг
продължават делото на Тайното народно събрание…. Те подкрепят българските турци
и българите мюсюлмани в съпротивата им срещу погазването на техните имена,
език, облекло, религия и обичаи…
Братя от Толбухински окръг! Без значение на
етнос и вяра!
Каним ви да се присъедините към
Тайното народно събрание на България, базирано в Тракийската низина. Като наши
членове, ще имате възможност да работите за преустановяване на насилието,
милиционерския произвол и затварянето на вашите духовни и просветни центрове!
Ние ви предлагаме да създадете клон на Тайното народно събрание, който да се
занимава с Толбухински, Разградски, Варненски, Шуменски и Търговищки
окръг.
Тайното народно събрание на България[1]:
Хасан Хабибов, и.д. Председател
Нури Динекларъ[2] , секретар на ТНС и главен архивист
Славей[3] Македонски, директор на Литературна секция „Херос–Аполон“ към Тайното
народно събрание
Отец Харитон Долнотракийски[4] – енорийски свещеник, член на секция „Изповедания“, представител на
Българската православна църква в Тайното народно събрание.
На връщане от турските села Деница
спря за малко във Варна. Тя посети своите приятели от обсерваторията. Отдавна
не се бяха виждали, още от ученическите си години. Варненските кръжочници бяха
вече студенти. Двама от тях бяха връстници с Астрономката и прекарваха стажа си
в „Николай Коперник“.
Морската градина беше изпълнена с абитуриентите от града. Когато ги
видя, Тончовата щерка си спомни за своя абитуриентски бал. Беше изминала цяла
година от този щастлив ден. Както днес, така и тогава баловете се провеждаха
около 24 май– Денят на българската просвета и култура и на славянската
писменост.
На
двадесет и четвърти май осемдесет и девета година,. осемнадесетгодишната Деница
завършваше Природо–математическата гимназия в Хасково. В деня на нейния бал
семейството й организира почерпка в ресторант „Голямата Гергана“ край Харманли.
Там бяха поканени и лозенци. Ненчо беше войник и отсъстваше от село Лозен.
Иначе щяха и него да поканят.
Масата беше отрупана със салати, чинии с
гювеч и лютеница, пържени картофи, печени кюфтета, кебапчета и други неща за
почерпка. Чичо Йордан, Тончо, майката на Деница и възрастните седяха на една
маса, докато Деница и младежите – на друга маса.
–Ех, как мина времето, какво малко
момиченце беше нашата Деничка, а сега вече е абитуриентка. – каза бившият
миньор–Трябва вече да мислиш за следване някъде, в университет или в институт.
–
Струва ми се, че нашата внучка иска да
става учителка по астрономия.– каза жената на чичо Йордан.
–
Бабо, дядо, аз обичам да рисувам и да
танцувам, астрономията ми е само интерес. – весело отговори Деница – Мисля да
кандидатствам с изобразително изкуство в Учителския институт в Кърджали.
Деница беше облечена
в яркосиня дълга рокля до глезените, с дълбоко деколте, без много силно изкуствено гримиране. Роклята беше изработена от полиестерна коприна,
произведена в Димитровград. Бабата от Каснаково все още работеше в театъра–
шиеше костюмите на актьорите. Тя използваше като модел облеклото на
„принцесите“. Затова и на бала си Астрономката изглеждаше като приказна
героиня.
Балът на гимназията трябваше да се проведе в ресторант „Кенана“, в
едноименния парк край Хасково. Кавалерът на Деница, родом от Харманли, дойде с
кола заедно с баща си, качи своята дама и те се отправиха към областния град.
Вече беше топъл майски следобед. Улиците на Хасково бяха измити предишния ден,
заради сутрешната празнична манифестация.
В парка абитуриентите си направиха фотосесия.
Деница също си направи индивидуална снимка на една от алеите. Фотографът се оказа
порядъчен човек – целият випуск получи своите спомени. Имаше и
фотографи–мошеници, които уж снимаха абитуриентите, а след това изчезваха
заедно с ценните кадри. Ръководството на гимназията обаче намери известен
представител на „Българска фотография“.
По време на бала младежите и девойките се черпиха, пиеха шампанско, танцуваха и слушаха станалите популярни песни за завършването на гимназията, създадени от групите „Тоника“ и „ФСБ“. Българската традиция не беше забравена и на всички балове се играеха хора под звуците на народна музика.
На следващия ден, след бала на
Природо–математическата гимназия, Деница и нейните съученици се събраха на
другарска вечер в съседния Димитровград. Те си направиха снимка пред паметника
на Георги Димитров, посетиха двата парка, наречени на двамата поети, и след
това всеки пое по своя път. Бившите съученици и техните учители обещаха да
правят периодични срещи на випуска. Малко по–късно Деница получи и своята
диплома за средно образование.
Астрономката
си спомни този момент толкова ясно, все едно балът беше вчера. Но докато
българските абитуриенти се веселяха, други български граждани търпяха репресии.
В тези дни се провеждаха протести на турско езичното и мюсюлманското население.
Те биваха разпръснати от Народната милиция. Редица дейци за граждански права
бяха арестувани, затворени или екстрадирани от България. Хората в тези райони
преживяваха кулминацията на Възродителния процес. А техните абитуриенти имаха
ли на какво да се радват? Вместо да се веселят и да празнуват, те бяха
тормозени от представителите на народната власт.
Деница
нямаше как да се примири с тези неща. Тя имаше съученици от турски произход,
които бяха доста ученолюбиви. Между нея и тях нямаше омраза. Те си общуваха
свободно. Учителите и директорите се опитваха да насаждат партийната пропаганда
сред учениците. Това беше поредното нарушение на човешките права, извършено от
режима на Тодор Живков.
Лозенският
клуб издаде и разпространи Становище относно Възродителния процес. То беше
базирано на подобна резолюция, издадена от Клуба за гласност и демокрация. Те
обаче нямаха резултат. В края на месеца Тодор Живков направи изказване, в което
призова българските турци и мюсюлмани да се изселят, ако не желаят да се
преименуват. Започна голяма емиграционна вълна, която официално бе наречена „ГОЛЯМАТА
ЕКСКУРЗИЯ“.
[1] Тайното народно събрание е
събирателно наименование на групите и клубовете, свързани с Лозенския таен
клуб. Самият клуб е представен като Литературна секция. Тя се занимава с
въпросите на книгоиздаването, разпространението и популязирането на научна и художествена
литература.
[2] Псевдоним на Ненчо Калинов
[3]
Псевдоним на Станислав Мадански
[4]
Псевдоним на отец Христон
Коментари
Публикуване на коментар