Глава 31

Брей, Миглено, к’ви са тия идеали?

Ко е т’тва – иде ли се, пий ли се?

Баба Доба към дъщеря си

 

  Учениците на леля Цанка прекараха деня след Еньовден край  Средковата дупка. Местните хора разказваха, че пещерата е вход към тайна извънземна база и донякъде бяха прави. Станислав и Звездан, пришълците–дисиденти, се бяха погрижили да скрият своите документи и технически средства на по–сигурно място. Затова те тайно построиха и оборудваха втори цех към Тайния завод. След разтурянето на Садовския клуб неговите основатели скриха документите и парите на клуба под Средковото възвишение. Базата продължи да работи и след демократичните промени, без да предизвиква съмнение. Само Ненчо и бащата на Деница бяха посещавали подземния завод преди промените.       

 

  Освен за работилница, базата се използваше и като съкровищница на Тайния завод.  Въпреки че разполагаха със значителни финанси, натрупани от продажбата на високи технологии на Земята, Станислав и Звездан предложиха на младите домакини сами да изкарват прехраната си.

  Един следобед в края на юни билкарите се събраха в бившата щаб–квартира на дисидентите, за да обсъдят финансовия въпрос.

         – Приятели, алтернативните науки са много интересни, но ние имаме нужда от пари. – каза Ненчо – Средствата, които ни дават Слави и Звездан, са само начален капитал. Те ще ни служат, за да създадем доходоносни малки предприятия. Въпросът е какво ще произвеждаме и как ще го продаваме.

       – Много просто, ще се занимаваме с дистрибуция на здравословни храни и биопродукти. – отговори Драган.

       – Ами ние това правим. – включи се и Деница – купуваме сурови ядки на едро, освен орехите, печем ги в семейната фурна и ги пускаме на по–ниска цена. А плодовете са от нашата градина, ние сами си ги отглеждаме, сушим ги, и ги пускаме в търговската мрежа. И хляба си го правим сами, и сиренето също. Работата е много, ама така се печели по честен начин. Не като всичките новобогаташи, които се появиха с масовата приватизация.  Трудно е да въртиш такъв бизнес, ако нямаш кола или микробус. И търговията трябва да ти е в кръвта.

 

         Магазинът за биопродукти,художник: Добри Димитров.

         Зад тезгяха е Деница Астрономката.

 

  – В България всичко е криворазбрано. – отвърна Драган – Тези предприятия трябваше да бъдат продадени чрез публични търгове, както се прави в Европа и Щатите, а не да се продават за жълти стотинки на бивши партийни секретари. Давам ви пример с мелницата в Любимец. Целият град има дял в нея. Кажете ми, как от публична общинска собственост тя стана частна, и я купи един високопоставен човек от бившия народен съвет.

  –Това, което не се купува с пари, се купува с много пари. – каза Сара Белчинката.

  – Познавам този партиен член. Казва се Владимир, кръстен е на водача на Октомврийската революция.– включи се и Ненчо – Той работеше в Тайния завод, но после отиде в селсъвета, след това го назначиха в общината в Любимец. Ако не беше семейството на Деница, щеше да купи и нашия Институт. А той принадлежи на цялото село. Две–три години се мъчихме да запазим дейността си в тайна, а той беше готов да ни предаде за една екскурзия до Източен Берлин . Деница, може би вие сте от малцината предприемачи, които печелят по почтен начин от началото на промените.

  – Да, ние сме такива предприемачи, че дори злите езици в селото говорят добре за нас. А някои младежи, които само седят и не работят, зад гърба ми ме наричат „дъщерята на здравословните босове“. Да работят и те, като искат да печелят. Все мама и татко ги хранят. – възмутено отговори Деница – Астрономка, астрономка, но си стоя на краката. Работя още от 10 клас, не се занимавам с живота на чуждите хора. 

  – Не се натоварвайте с тези лозенски клюки. Аз ще ви помогна за бизнеса, нали затова съм на Земята. – отговори един млад мъж, който влезе през отворената врата. Младежите му направиха място и Звездан седна при тях.

   „Добре, че е трезорът под Средковата дупка, иначе всички сега щяхме да работим като митничари и катаджии.“– помисли си Драган.

      – Ние печелим доста пари, като продаваме технологии на земляните. – каза Звездан, сякаш прочел мислите му. – Просто трябва да се научите да изкарвате сами прехраната си, а не да разчитате на други хора. А полицаите и митничарите не трябва да ви бъдат хора за пример. Не ги обвинявам, защото проблемите са в държавата, щом тя допуска корупцията.

      –Прав си, но не всеки може да бъде търговец и бизнесмен. – каза Драган.

      – Затова се работи в екип. –  отговори синът на Станислав – Какъв е проблемът в продажбата на био продукти?

        –Те са скъпи, а в България все още няма кой да ги купува. Повечето наши сънародници нямат такива възможности. Някои хора и за хляб нямат, камо ли за здравословни храни. – каза Ненчо.

       – Има и друга България. Дори някои от вас живеят в нея.– отговори Звездан.

        – В чужбина има достатъчно магазини за био храни. Какъв смисъл има да продаваме български стоки в други държави, дори и да живеят наши сънародници в тях? – каза Драган.

       – Не в Западна Европа или в Америка. – отвърна инопланетянинът – Дори не на моята родна планета. Тази страна има почти същата природа като България, езикът е еднакъв, архитектурата, културата и обичаите са почти еднакви. Дори селищата и хората в нея носят български имена.

       – Да не е разположена югозападно от България? В земите около река Вардар ли ще продаваме ядки и сушени плодове?– каза Драган.

      – Не, не е Македония. Македонците искат да бъдат отделна нация и да имат своя държава, затова не трябва да им се месим във вътрешните работи. – отвърна Звездан – Говоря за държавата Амигления, бившата Редутска федерация. Освен това, Македония има по–топъл климат, така че няма нужда да внася плодове и ядки от България.

      –Дени ми каза, че нейните родители също са в този бранш. – каза Драган – Така ще станем конкуренти, а целта е да печелим и ние, и Орденът.

      – Родителите ми имат агроаптека, стопанисват разсадник и продават разсади, цветя и сортови семена, така че няма да се конкурираме помежду си. – отговори Звездното момиче – Не си ме разбрал. Братовчедка ми работеше в семейната фирма, преди да се роди племенникът ми. Аз помагам на родителите си, като  се грижа за растенията в нашия амигленски двор.

    Семействата на Деница и на Яна имаха еднаква съдба. Когато Астрономката завърши 10 клас, тя се пресели нелегално със семейството си в Амигления. Както знаете, амигленското правителство даваше земя на българските емигранти, която те после изплащаха с труда си. Така и родителите на Деница получиха парцел в регулация край град Ново село, с ток, водопровод и възможност за връзка с канализацията. Те създадоха разсадник, развъдиха кокошки и патици, а леля Цанка и чичо Иван им дадоха лечебни растения, за да ги засадят в двора си. Двамата обитатели на Старото дърво подпомагаха агрономите, защото дядото на Деница беше брат на чичо Иван.

   Младежите се уговориха да отидат в Амигления след Джулай морнинг и да посетят новото селище на Ордена. По предложение на Яна бъдещите предприемачи решиха да изградят производствената база за биопродукти в знахарското си градче. Така те щяха да си осигурят препитание, съгласно философските думи на баба Доба.