Глава 30. Еньовден.

 

  На другата сутрин билкарите станаха рано при изгрев

слънце, закусиха и се отправиха към лозенските ливади под ръководството на леля Цанка.

  От сутрин до обед те обикаляха местностите около селото, събираха билки,дренки, трънки, жълъди и шишарки от хвойна, а някои от тях снимаха лозенските пейзажи. Накрая уморените ученици, заедно с лечителката, седнаха да починат на Лозенския триъгълник. Това беше едно място в началото на селската гора, известно с това, че който си правеше пикник там, трудно можеше да се върне обратно в селото на два крака.

 – Днес свършихме доста работа. – каза леля Цанка – Набрахме достатъчно лечебни растения и плодове, които всеки от вас може да си съхрани за чай през зимата. Но предлагам една част от набраните билки да използваме за упражненията по правене на отвари. Тъй като лабораторията в Лозенския институт все още не е готова, ще използваме тази на асистента ми Михаил.

– Къде се намира лабораторията на г–н Костолозев? – попита Деница.

– Близо до водопадите в Малко градище.– отговори знахарката – Далече е, но ще ви помогна да стигнете бързо до там. За маговете няма невъзможни неща.

  Леля Цанка извади устройство, подобно на тухла, с екран и клавиатура. Тогава все още в България не бяха навлезли мобилните телефони, и за младежите "пластмасовата тухла" беше нещо ново. Лечителката натисна един от бутоните и се обади на асистента си. След няколко минути на поляната се появи антигравитационен летателен апарат, младежите и леля Цанка се качиха в него и отлетяха за Малко градище.

  "Самолетът" кацна на една планинска поляна в подножието на връх Света Марина. Пътниците слязоха от него и се отправиха надолу по течението на близката река. Когато стигнаха до водопадите, леля Цанка призова името на Боян Мага и удари скалите с тоягата си. На тяхно място се появи портал и водата измести течението си. Всички преминаха през портала и след малко се озоваха пред малък дворец. Неговата архитектура приличаше на османска или ориенталска, но с влияние от българските възрожденски църкви и частни къщи. В двора имаше стопански постройки, зеленчукова и овощна градина, лехи с билки и подправки, кокошарник и езеро с патици.

   Билкарите влязоха през главния вход и се отправиха към кабинета на Михаил.

– Здравейте, ученици. Радвам се да се видим отново. – каза асистентът и покани гостите да седнат около масата, отрупана с различни ястия и напитки.

– Много пъти съм ходил на водопадите край Алвандере, но никога не бях виждал този дворец. – каза Драган.

–По време на първото си посещение в София пътувахме с летящата чиния на Звездан. Излетяхме от едно тайно място над водопадите. И ние не видяхме двореца. – отговори Ненчо.

– Физически се намираме между връх Света Марина и Курт кале. – обясни Михаил и посочи към язовир Ивайловград, синеещ в далечината. – Но това е друг свят, който е създаден преди много години от Бог. Вратата към алвандерските водопади съществува отдавна, още от османското владичество. Тя е построена от извънземна цивилизация, много по–напреднала от тази на моите учители. Обикновените хора не могат да открият портала, защото той е добре защитен от любопитни очи. Ние можем да виждаме язовир Ивайловград и долината на Марица, но нашият дворец е невидим за останалите.

– Господине, защо трябва да се криете от хората в този дворец? – попита Астрономката.

– Дени, както знаеш, аз също се появявам пред хората, но само като учител. – усмихна се асистентът – Работя в хасковската гимназия, за да изкарам пари, с които си купувам разсади, земни животни, птици, както и за да поддържам този дворец. Наскоро се появих и в Шотландия, дори бях гост на астрономическата конференция в Единбург, където и ти участваше.

– Братовчед ми Стоян каза, че ти си била отличничката на Природоматематическата в Хасково –Драган се обърна към Деница. Той много харесваше момичета,  които са  интелигентни, отговорни и успешни.

– Да, Дени беше отлична и примерна ученичка. Но ще видите, че високите оценки в училище не са най–важното нещо в живота. – каза Михаил Пангас –Ще питате защо. Отличникът свиква винаги да бъде пръв, да побеждава, да е начело, затова такъв човек много лесно се разстройва от неуспехите си. А този, който полага усилия, и е доволен от себе си, може по–лесно да приеме неуспехите си и да се стреми постоянно да се самоусъвършенства. Нали и Христос е казал: "Първите ще станат последни, а последните ще станат първи". Драгане, ти хубаво харесваш елитни момичета, но някои от тях искат момчета, които да финансират техния "елитен живот".

– Тогава ще взема скромно момиче като... – започна Драган – ...една състудентка от Сопот.

–И аз съм скромно момиче. – каза Деница – Нали знаеш, че бащите ни са колеги от Тайния завод? Преди Десети ноември не съм предала и един ятак от Лозенския клуб, въпреки че знаех за него. И никой не подозираше, че съм антикомунистка. А иначе бих искала да ходя с момче, което ще се отнася добре с мен.

–Някой, който ревнува? – погледна я въпросително Драган – Все такива момчета си взимате за гаджета.

– Абсурд. Бившият ми беше такъв, затова се разделихме. Не даваше да се срещам с други момчета, дори ме следеше след училище – еми, не става за мен, махам го. – отговори Астрономката – Неговите родители купиха хлебозавода в Хасково, но от много имане разглезиха сина си.

– Момчета и момичета, оставете ги всички тези наши ежедневни простотии. От Освобождението до сега само "практическият человек" е кумирът на младите. Хубав народ сме, древен, от първите в Европа, ама каква е тая народопсихология – да си богат е почетно, а да си беден е унизително. Запомнете – любовта не се купува с пари, нито с лимузини, скъпи вили, имения, яхти и други дреболии.

  Ще ви разкажа за един от моите учители, въпреки че не го познавам лично. Той живееше по време на социализма. Името му е Петър Димков, леля Цанка и чичо Иван сигурно са ви говорили за него. Той не е взимал и стотинка от пациентите си, докато дъщеря му ходела с мокри крака, с пробити стари обувки. Живеел е много бедно, но неговият принцип е бил "Даром съм получил това знание и даром го давам на другите". Така и истинските лечители не взимат пари от пациентите си. Тези "гледачки", "баячки" и други, които взимат пари от дейността си, за мен те са шарлатани.

–       Все пак, в нашия свят е важно човек да печели пари, за да може да задоволи елементарните си потребности. – отговори Деница. От малка тя беше възпитана да се справя с финансите и да обръща всичко в пари, следвайки пътя на семейството си. Още като ученичка в гимназията тя започна сама да изкарва парите си, дори ходи на екскурзии из Европа със собствени средства. Тя предложи на членовете на Ордена да помислят как да печелят пари, с които да финансират заниманията си с алтернативните науки.

–       Точно затова ви поканих на гости. – отговори маг Михаил – Ние също няма да взимаме пари от нуждаещите се, но пък можем да печелим от продажба и дистрибуция на здравословни храни и биопродукти. Деница ще ви помогне, все пак е вряла и кипяла в семейния бизнес.

    Учениците се съгласиха с предложението на Астрономката и маг Михаил. Те обядваха с двамата си учители, след което се върнаха да починат в домовете си.

   Същата вечер, към девет часа, младежите и девойките се събраха в обсерваторията на Лозенския институт. Времето беше ясно и затова Деница изпълни обещанието си. Докато тя показваше небесните тела, бившият й учител по астрономия разказваше за различните планети и техните обитатели. Този път и Астрономката беше впечатлена от неговите знания, които притежаваха само посветените магове от тайната школа на връх Света Марина.

Илюстрация: Добри Димитров