Глава 32. Джулай морнинг в село Лозен.

  Тази година Джулай морнинг завари младите домакини в село Лозен. Те чакаха да изкарат пари от зеленчуците, дините, пъпешите и царевиците, които бяха засадили на опитното поле в Лозенския институт. Ненчо и приятелите му неуморно се трудеха в споделената градина, но все пак решиха да отделят един ден за младежкия празник.

  Вечерта срещу първи юли в главната сграда на Института се събраха Ненчо Калинов, Драган, Сара Белчинката и Деница Астрономката.

–        Как върви времето… – каза Ненчо – Ето, аз станах на 30, Драган и Сара на 21, а Деница… на колко ставаш утре?

–        На 22. – отговори Астрономката –  Тъй като нямам официален имен ден, реших да го празнувам заедно с рождения ми ден на първи юли. Все пак съм Деница, дъщеря на Слънцето. Вече ще съм трети курс студентка.

–        Как върви университетът? – попита я Драган.

–        Добре, завърших втори курс с отличен успех. Догодина ще взема стипендия, която е достатъчна за обучението ми. Вече няма нужда да работя на морето през лятото, защото нашите намериха добри клиенти в Амигления. – отговори Деница.– При теб как върви, Драго?

–        Добре. Не съм отличник, но се справям с ученето. – каза Драган – Аз също се готвя за учител по изобразително, но в художествената академия в Ново село.

–        Няма нужда да бъдете отличници. Вие сте на Земята, за да се учите, а не да изкарвате високи оценки по учебни предмети, много от които са непълни или неточни. – каза един глас, който идваше откъм реката. Това можеше да бъде само основателят на Садовския клуб или синът му Звездан. Младежите поканиха госта да се присъедини към тях.

–        Звездане, какво става с баща ти, не сме го виждали от десети ноември осемдесет и девета? – попита Ненчо.

–        Всеки от нашите космически братя трябва да изпълни определена мисия на Земята, и след завършването й се връща на родната си планета. – обясни Звездан – Баща ми се върна у дома, а аз останах тук, за да помагам на човечеството в този преходен момент.

–        Бих искал да помогнете на нашите политици да осъзнаят своята отговорна задача, за да започнат да работят за хората. – отговори Ненчо.

–        Вие трябва да помогнете на страната си, като не допускате да ви управляват представители на стария режим. – каза Звездан – Проблемът е, че сте разделени на социалисти и демократи, на наши и ваши, и няма единност между вас. Тайните ни организации оцеляха до промените, защото бяхме единни и не допуснахме предатели в своите редици.

–        Най–добре ще бъде да си направим партия, и да се опитаме да влезем във властта, като Димитър Савов. – отговори Ненчо – А ако поемем управлението, ще отворим всички архиви на бившата Държавна сигурност и ще премахнем бившите сатрапи от политиката.

–        Оставете я политиката. – каза Звездан – Нека днес говорим за нещо друго. Например за необятната Вселена и за безбройните обитавани светове в нея. Все пак нека уважим нашата приятелка Деница.

 Младежите се съгласиха с предложението му и се качиха в обсерваторията. Този път Астрономката им отстъпи телескопа, като им помагаше за някои технически неща, свързани с него. В обсерваторията имаше кинопроектор, който прожектираше върху стената изображенията от телескопа. Всички уреди бяха изработени в Тайния завод под Лозенското бърдо от екипа на Звездан и Станислав. Това беше напреднала технология, но ползвателите й не я разгласяваха публично. Световните правителства се стремяха и все още се стремят към подобряване на оръжията, водене на войни за ресурси в чужди държави и попълване на армиите си с войници. Тъй като членовете на Ордена бяха миролюбиви и не се ръководеха от егоистични цели, извънземните им предоставиха своята техника.

 Нощта премина в разговори на различни теми, наблюдаване и изучаване на звездите, както и обсъждане на въпроса за продажбата на реколтата.

   Към 5–6 сутринта, при изгрев слънце, членовете на Ордена седнаха на масата пред стария хамбар, включиха външните лампи и изчакаха да се покаже Слънцето. Когато то изгря, Сара Белчинката донесе бисквитена торта, направена от самата нея. Върху тортата беше сложен бенгалски огън. Ненчо и Драган го запалиха, Звездното момиче символично духна „свещта“ и всички заедно извикаха:

–        Честит Първи юли! Честит рожден ден, Астрономке! Да си жива и здрава, и винаги да ни радваш със слънчевото си присъствие!

Когато се поуспокоиха, младежите научиха една хубава новина. Чичото и лелята на Деница предлагаха да продадат зарзавата от опитното поле на Института в техния магазин на морето, а с печалбата от него да финансират Ордена на младите домакини.