Глава 26. Тайната извънземна база край Аметистово.

 

Хранилището за книги, отвари, скъпоценности и стари знания, част от подземния комплекс на извънземните.
Рисунка на Добри Димитров.

   

   На следващия ден членовете на Ордена се срещнаха с ямболския астролог на гарата в Ново село, за да хванат влака за Аметистово. Предишната вечер се бяха разбрали да потърсят помощ за новото селище от майстор Борислав, който разполагаше с екип от работници.

   Понеже Драган спеше в квартирата на Ненчо в амигленската столица, двамата решиха да пътуват с кола до Аметистово                     

   Астрологът, Милена, брат й Константин, и Катя от Жеравна се качиха на влака, защото все още семейството нямаше кола.

  Местните влакове бяха много чисти и удобни, затова в тази страна беше предпочитан железопътният транспорт. Дори майстор Борислав и семейството му обожаваха да пътуват с влак из Амигления.

  Майстор Борислав беше един от малцината предприемачи, които печелеха по честен начин в първите години на т. нар. демокрация. Довчерашният почитател на алтернативната енергия трябваше да издържа семейството си, като започне свой собствен бизнес.

   Борислав наследи от родителите си имоти в Софийско и значителен финансов капитал. Той получи обезщетение от един отчужден парцел до летище София, което му позволи да се установи за постоянно в Аметистово. Майсторът построи работилница и къща за децата си Яна и Йордан, инсталира хидрофорна система в кладенеца и нае помощници за работилницата си.

   Основното занимание на Борислав–Бачомир беше да ремонтира коли, но той не забрави и изобретателската си страст. Наскоро майсторът закупи и съседния имот в подножието на планината. В него имаше затрупан вход, водещ под близкия склон. Когато разчисти камъните, Бачомир влезе в изоставена мина, но вместо злато и сребро откри хранилища за книги и реликви. Какво беше учудването на майстора, когато разбра, че не е сам в нея. Хранилището се обитаваше от Звездан, приятелят на лозенските дисиденти. Синът на Слави Мадански предостави Мината на майстора, за да я пази от неканени гости.

  Освен ръкописи и скъпоценности, в подземието се съхраняваше техника с извънземен произход, която можеше да се използва за нуждите на Ордена.

   Ненчо, Драган, Милена, Константин, астролога и Катаня се срещнаха на масата под навеса на майстора. Домакинът почерпи гостите с домашно изцеден сок и домашни курабийки, приготвени от жена му.

       

Деница Астрономката гледа звездите край село Лозен. Рисунка на Добри Димитров.

    

  –  Още помня здравословните храни, които ни донесе една прекрасна девойка от нашето село на Джулай морнинг. – каза Драган – И не само красива, а много интересна като личност. Астрономка, графична дизайнерка, художничка, танцьорка, спортистка и – много добра приятелка. Казва се Деница.

–      Деница ли? – учуди се майсторът – Тя е от компанията на дъщеря ми Яна, преди малко ни дойде на гости, двете са в къщата на децата.

–      Дениии Астрономката – извика Ненчо – вече идваме в Амигления. Построихме институт в Лозен, сега ще имаме селище край Добревград. Ще ти направим обсерватория и в него.

   Астрономката и Яна седяха на масата пред новата къща на Жълтия кантарион и взаимно си показваха рисунки.

   Въпреки че учеше за учителка по изобразително, Деница се интересуваше от триизмерно проектиране на стаи и обзавеждане. Тогавашната учебна система в Новоселския университет позволяваше да се изучава безплатно втора специалност, като майнър програмите в някои български университети.  Племенницата на лозенския здравословен бос избра да изучава компютърно 3D моделиране и графичен дизайн. Триизмерната графика беше нещо ново за Астрономката и затова тя се консултираше с цирковото момиче.

   Яна и Деница заведоха гостите в подземната база на Звездан, където той вече ги чакаше. Понеже Ненчо и Драган бяха техничари, младият Мадански им показа машините в подземния хангар.

Първата машина, с която ще ви запозная, е „Къртицата“, която използва завихрящи се електромагнитни вълни. Този метод е открит от австрийския самоук изобретател Виктор Шаубергер. За съжаление, вашата научна общност, храненица на политическите ви сили, отхвърли неговите изобретения и в края на живота му различни правителства ограбваха неговия труд. – обясни Звездан – С „Къртицата“ изкопахме тази база и подземията на Тайния завод в село Лозен. Все още не сте готови да ви предоставим такива технологии, но тази машина има относително слаба мощност и не може да се използва за военни цели. Но ви препоръчвам да не я използвате сами, защото с нея могат да работят само хора, които са обучени за това.

   Специалните зали, предназначени за другите напреднали технологии, бяха достъпни само чрез вътрешен транспорт.

  Обитателят на базата покани и майстор Борислав, за да го запознае с необходимата техника. Четиримата се качиха в едно миньорско влакче с автономно управление, което ги заведе в трезорите на извънземните.

–       На нашата планета не използваме пари, но тези тук са предназначени за заплащането на земните майстори. – каза Звездан, отвори един сейф и извади плик с амигленски меги – С тези пари ще платим на строителните работници, които ще участват в строежа на новото ви село. Знаем, че за вас е важно да имате средства за живеене, затова искаме да ви плащаме. Това е нашата банка.

   Гостите излязоха от банката и продължиха с миньорското влакче. Линията продължаваше в други тунели и се разклоняваше на няколко различни линии, по които сновяха вагонетки с хора и оборудване. Влакът на Звездан спря в един глух коловоз, четиримата посетители слязоха на перона и се отправиха към голяма метална врата. Синът на Слави доближи светещата си плоча до едно устройство отстрани на вратата. Тя се отвори и Звездан въведе посетителите в работилницата за летателни апарати, покани ги да седнат на работната маса и започна да ги обучава на различните машини.

   Обучението се провеждаше в рамките на една седмица, като всеки ден Ненчо, Драган и Борислав влизаха в базата. Те ми изпратиха информация за технологиите, която ще представя в следващата глава.