Глава 29 КАЗАНЪТ ЗА РАКИЯ "АСТРОНОМКА"

          Деница държи новия учебник по "Астрономия за деца и възрастни" на Ненчо

          Калинов. Тя смята, че всеки човек трябва да осъзнае мястото си в света и необятната

          Вселена.  Рисунка: Добри Димитров

По "Недописан роман с предстоящи илюстрации и още нещо".

 Всяка прилика с действителни лица и места е случайна!

   Две години младите домакини строяха новото селище в Амигления и Лозенския институт. Освен да строят културни центрове, членовете на Ордена трябваше да развиват дейност в тях. Понеже през повечето месеци Ненчо и приятелите му работеха или учеха, лятната ваканция им даваше възможност да възобновят своите занимания

  През лятото на следващата година, деветдесет и трета, няколко момчета и момичета заминаха за с. Лозен. Това бяха Ненчо, Драган, Яна и Сара Белчинката. Седмица след пристигането им към тях се присъедини астрономката Деница, защото тя беше на конференция в Шотландия. Този път щяха да посрещнат Джулая в село Лозен. Както знаете, хипарският празник съвпадаше с рождения ден на Астрономката.

   Един ден в края на юни Ненчо и Драган проучваха бившия Таен завод. Освен хамбара, комплексът включваше няколко сгради и съоръжения, използвани от дисидентите. Сред тях беше и ракиеният казан.

 Драган се опита да отвори вратата на дестилерията, но не успя. Всички решиха, че ключът е изгубен непосредствено след 10 ноември. 

 – Драгане, защо се мъчиш? – извика едно момиче с очила, което държеше връзка с ключове. Това беше Астрономката.

– О, Дени. Всички мислехме, че сме изгубили ключа, а той бил във вашето семейство. – каза Ненчо.

– При преустройството на Института синът на баба Демна е дал ключа на на дядо ми Данчо. . – отговори Деница –  Той вари ракия в този казан и я продава на село. 

  Дядо Данчо държеше кооперативния казан по време на социализма, но след промените се пенсионира и започна да помага на сина си. Като много лозенци и той вареше ракия, продаваше я из селото и даваше от нея и на бащата на Астрономката. Затова Тончо често пътуваше във влака София–Свиленград, носейки голяма чанта с празни бутилки. На свой ред бащата на Деница препродаваше ракията на леля Цанка и чичо Иван в София. 

– Ракията може да се вари и в общоселския казан. – отговори Драган– Живеете близо до центъра, а мъкнете джибри до тук.

–Много си любопитен, Драгане. Ракията на дядо ми е специална. – отговори Деница – Нарича се "астрономка". Имам една приятелка от Димитровград. Тя учи в Химическия техникум, но в свободното си време се занимава с астрономия. Димитровградската астрономка ни изпраща готов спирт, произведен в дестилерията на техникума. Самата технология на производство се пази в тайна. Аз не се интересувам от ракия, а братовчедка ми има бебе и други грижи. Дядо иска да намери наследник в професията, затова е съгласен да ви предостави казана.

 Към тях се присъедини и Ненчо Калинов. Тримата отключиха вратите на дестилерията и почистиха ракиджийницата. Още беше рано за варене на ракия, затова казанът не беше използван от миналата есен. Той се намираше в съседство с центъра по природолечение на леля Цанка.

  Мъжът на бившата фелдшерка беше от рода на Киряковите. Те бяха роднини с дядо Данчо, затова заедно използваха казана.

  Същата вечер Драган, Ненчо, Деница и техните приятели бяха поканени в родния дом на леля Цанка. Тя живееше в една стара кирпичена къща, една от малкото останали къщи в селото след Балканската война. След пенсионирането си фелдшерката и съпругът й дойдоха да живеят на село. Те ремонтираха къщата, стегнаха две стаи и заживяха в нея.

 Тъй като времето беше топло и приятно, гостите седнаха на масата под лозницата. Техните домакини бяха приготвили различни неща за почерпка, както винаги. Въпреки това, по стар обичай, членовете на Ордена също донесоха по нещо. *

  Ненчо носеше фанта и бира, Драган донесе алвандерска ракия, а Деница - ядки и сушени плодове от домашния склад.  Сара и Яна донесоха кекс и курабийки, изпечени от тях. Белчинката беше известна със своите сладкарски изделия и с умението си да приготвя крем карамел.

 – Радвам се да се видим отново. – каза леля Цанка – Време е да започнем да се занимаваме с природолечение. Всеки бъдещ лечител трябва да познава билките и лечебните съставки. Утре е Еньовден. Знаете, че билките, брани на този ден, имат най–голяма целебна сила.

 – И баба ми така казва, но аз не вярвам на подобни суеверия. – отговори Драган.

– Не са суеверия. Учила съм биология и химия в ПМГ Хасково. – каза Астрономката – Знаете ли откъде идва силата на билките? Цяла пролет те са натрупвали енергия от слънцето. Защо Еньовден? Защото тогава Слънцето грее най–силно и неговата енергия се кондензира в билките. Тази космическа енергия помага на болния човек да оздравее, нужна е и вяра от страна на лекувания. Това са две много силни енергии, способни да унищожат и най–коварните болести. Дори и тези, смятани за нелечими.

– Деница е права. – каза чичо Иван – За лекуването на нелечимите заболявания обаче е рано да се говори. Нужни са повече изследвания, изпитания и наблюдения върху действието на народните средства. Друг фактор за здравето е наличието на чиста земя, чист въздух, чиста вода и храна. 

  Макар и възрастен, съпругът на леля Цанка не беше чужд на екологичните идеи. Той обичаше да обикаля из селото, но много се възмущаваше от нерегламентираните сметища. Комунистическият режим поддържаше добри нива на хигиена в населените места, но след промените хората започнаха да изхвърлят боклуци – край селата, в градовете, в горите, планините и в коритата на реките. Някои стопани от селото понякога не използваха екарисажа, а наскоро един от тях изхвърли в реката трупа на умрелия си кон. Чичо Иван подаде сигнал в кметството и общинските служители пренесоха опасните останки до гробищата. Въобще, всеки правеше каквото си иска. Дори съдебните дела се водеха от принципа "За милиони няма закони, за кокошка няма прошка", както се пееше в една чалга песен. *

– Повечето от вас може би са ходили в Димитровград, гордостта на социализма. – каза леля Цанка – В продължение на 40–45 г. неговите граждани дишат отровите на "Вулкан" и Азотно–торовия завод. Най–хубавото поле в България е замърсено с опасни елементи, а някои заводи замърсяват и река Марица. Казвам ви, ако продължаваме да унищожаваме така природата, Земята ще стане негодна за живот. Почвата ще бъде стерилизирана, въздухът отровен, а поради нерегламентираното изхвърляне на боклуци край селата и градовете ще се появят епидемии. Но ние можем да променим това, ако започнем да се грижим за природата като за свой дом. 

– Трябва да заменим пост–социализма с домакинизъм. – каза Ненчо – Всички уредени държави се управляват от домакинисти,а не от ленкисти.

  Домакинизмът и ленкизмът са две противоположни идеологии, водещи началото си от нашето село. Първата система беше въведена от баба Милица, майката на баба Добра, но беше теоретизирана едва след демократичните промени от нейната дъщеря Миглена. Според нея управниците и гражданите трябва да се грижат за държавата като за свой собствен дом. Домакинизмът се придържа към идеята за социална държава, достъпно образование и здравеопазване, както и социален патронаж за всички хора. Ленкистите пък поддържат идеята, че всеки трябва да се грижи сам за себе си. Лозенците бяха привърженици и на двете движения, като младите домакини, естествено, подкрепяха своята партия. 

– Наскоро бях на астрономическа конференция в Шотландия. – отговори Деница – Навсякъде е подредено, чисто, в градовете и селата няма боклуци по улиците, няма незаконни сметища в полетата, всичко е красиво, зелено, дори фермите им са чисти. Като друг свят е. Както би казал Ненчо: шотландците са домакинисти, а българите са ленкисти. Нашите също са домакинисти, но съседите ни са ленкисти. Смятам, че не трябва да се разделяме на партии, а да помогнем на страната си. Дори ленкистите могат да работят заедно с нас.

– Съгласен съм с Деница. Нека не се караме помежду си, дори и за политика. – каза чичо Иван – Трябва да забравим дисидентските времена и да проявим толерантност дори към комунистите. Иначе ставаме като досегашните си управници.

  Утре сутринта ще берем билки, а довечера можем да наблюдаваме звездите, ако времето позволи. Мислете за такива неща, не си тормозете съзнанието с политика.

   – С удоволствие мога да ви разказвам всичко за Космоса – наученото от училище и от собствени наблюдения. Имам и звездни снимки от астрономическата конференция в Шотландия. – радостно отговори Деница.

    Младежите се сбогуваха с домакините и се прибраха в домовете си, доволни от поредната си среща с техните приятели.