Глави 27+28. Как Ненчо Калинов и Драган Зографа не поканиха Астрономката в извънземната обсерватория. Арлекин бяга от къщи и намира мястото за новото село на Ордена в Амигления.

Глава 27

 

      Цяла седмица Ненчо и Драган влизаха под земята, за да се обучават как да работят с извънземните технологии.

     Какъв беше този свят, скрит от очите на обикновените хора? Дълбоко под Караболската планина, любимият природен парк на жителите на Ново село, хората с другопланетен произход строяха и ремонтираха космически кораби, измервателни прибори, произвеждаха резервни части за своите возила и изучаваха живота на нашата планета.

  Още когато Ненчо и бащата на Драган работеха нелегално в Тайния завод, Слави Мадански им предостави летяща чиния, с която Димитър Савов пристигна в село Лозен. Въпреки че някои лозенци се научиха да управляват тези летателни апарати, за техниците на Ордена беше важно да знаят и умеят да построяват свои собствени возила. Както показва практиката, първо се започва с по–елементарните неща, а след това се преминава към по–сложната материя.

   Един ден Звездан заведе своите ученици в залата, посветена на астрономията. Първоначално Ненчо и Драган криеха заниманията си с космическата наука, докато един ден не донесоха звездна карта, изработена в…. ПМГ Хасково. Когато я разтвориха на масата пред къщата на Яна, тя привлече вниманието на Деница Астрономката.

–      Момчета, къде намерихте тази карта? – попита тя – Един от учителите ми от гимназията беше изработил подобна на нея. По време на едно упражнение в обсерваторията в Димитровград я използвахме като помощно средство.

–      Димитровград ли? – попита Драган – Нали каза, че си завършила гимназия по природни науки в Ново село?!

–      Преди живеехме в Хасково, на хълма Елмача. – отговори Астрономката – там завърших Природоматематическата гимназия. Често ходехме до бригадирския град, защото там има много добре оборудвана обсерватория.

–      Конкурс „Звездни шишарки“…1989 г…. – зачете на глас Ненчо – Изработена от колектив… Деница Кирякова, 10 клас…Стоян Иванов, 10 клас….Иван…11 клас и т.н.

–      Братовчед ми Стоян завърши ПМГ Хасково, с физика и астрономия. – каза Драган – Дени, от коя къща си, на кого си дъщеря? В нашето село има един дамазлък, викат им Киряковите.

–      Баща ми е Тончо Киряков. Той беше най–добрият специалист по компютрите „Правец“ в цялата община. Постоянно го викаха в различни училища, за да им поправя електрониката. След промените се въведоха нови машини, една от които бе дарена на училището в село Караманци. Нашата съседка, учителка по български език и литература в селото, препоръча баща ми на ръководството. За изненада на всички, той успя да ремонтира дори американския компютър. Все още не съм се поинтересувала как се е справил с напредналата техника на Силициевата долина.
  Преди два месеца чичо и леля ни изпратиха в Амигления. Баща ми Тончо се съгласи да работи в семейната ни фирма, като поддържа сайт за онлайн търговия на здравословни храни.     

Сайтът съдържа и съвети към младите предприемачи как да развиват устойчив бизнес, който е едновременно печеливш, енергийно ефективен и екологичен.

–       Като бивши дисиденти ние сме специалисти по прякорите. Как наричат рода ви, освен Киряковите? – попита Ненчо.

–      Знам само, че наричат рода на леля ми Йорданка Чобаните, Чобановите. – отговори Деница – От едно време са били овчари, казват, че са потомци на животновъди от с. Надежден. Харманлийско. Те са идвали само за летния сезон с овцете си в землището на село Лозен. Един от тях, Скермо, взел местно момиче и двамата положили основите на нашето село.

–      Сега се сетих, че познавам баща ти. – плесна се по главата Ненчо – Той изпращаше колети с тайни разработки до приятелите ни от Брестовица. Често Тончо оставаше до късно вечер, разглобяваше правешките компютри и измисляше всевъзможни подобрения. След промените му предложихме да започне работа в пощите или телекома, но той отказа, защото заплащането в тях било ниско. Важното е, че сега му харесва да се занимава с компютри.

–      Той ме обучаваше на работа с „Правец“, когато бях по–малка, затова сега съм добра в графичния дизайн. Татко казва, че съм всестранно развита личност. Но какво пък, това може да ми помогне за самореализацията, не знаеш какво може да ти поднесе животът. Относно картата, правихме я в училище при Михаил Костолозев...– отговори Астрономката.

   Тя не можа да продължи, защото видя Звездан, който се приближаваше към тяхната маса със светеща плоча в ръката.

–      Добра работа свършихме. – каза инструкторът на Ненчо и Драган – Преди нас никой не беше влизал в тази технологична база, както и в планетариума…

–      Ааа, момчета, защо не ни каните нас? Само вие влизате. – каза Деница – И планетариум ли има? Всички търсят Астрономката за съвет, а никой не ме вика, като стане въпрос за любимата ми наука. Вашият приятел Добри постоянно пита за телескопа, иска да гледаме звездите над нашето село, дори ми посвети песен: „Cherry, cherry lady, ти си Астрономка, гледаш ли звездите, светят ти очите“. Лозенските момчета са умели свалячи, знаят как да привлекат вниманието на нас, дамите. Вие сте от нашето село, а не ни каните на интересните места, все едно още сте дисиденти и всяка жена може да ви предаде.

   Деница беше много добро, отговорно и умно момиче. В рода й имаше много всестранно развити личности – поет–дисидент, лежал в Белене, успешен бизнесмен, доктор, учителка по френски език и други. Сред тях беше и най–честният милиционер в селото, който осъзнаваше истинската същност на партията–държава, но формално симпатизираше на властите. След промените той се пенсионира, стана вярващ християнин и сам разкри досието си като служител на реда и сътрудник на тайните служби. По това време обществото настояваше за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност, но под натиск от определени политически групи властите все още криеха неудобните доказателства.  

  Главното хоби на Деница, както знаем от прякора й, беше наблюдаването на небесните тела. Когато стана в 10 клас, Астрономката започна да чете литература за извънземни цивилизации, езотерика и духовно развитие. Любопитството й беше толкова голямо, че тя се разрови в библиотеката на Лозенския институт, където намери апокрифното „Евангелие на Вениамин–Боян, княз и маг Български“. Това беше същата книга, записана в светещата плоча на Звездан.

–       Извинете, че ви прекъсвам, но искам да поговоря с вас относно построяването на вашето ново селище. – каза

Звездан – Понеже Знахарският орден не е нито от вчера, нито от сега, а съществува в нашите земи още от дълбока древност, има една дълга традиция в обичаите, културата и архитектурата. Преди идването на кан Аспарух тракийските лечители използваха езическите храмове за своята дейност, и изкуството на народната медицина се предаваше от поколение на поколение. Но през Златния век знанията на техните наследници, това сме ние, нараснаха неимоверно и се наложи те да бъдат записвани. Старобългарско–тракийските знахарско–шамански практики бяха позабравени от въвеждането на източното християнство от княз Борис I до управлението на цар Симеон Велики. Царят е имал двама сина – по–известният от тях е Петър, управлявал българите, а другият се е наричал Вениамин–Боян.

  Боян е учил в престижната за времето си Магнаурска школа в Константинопол, като същевременно е посещавал и една тайна египетска школа в същия град. За него разказват, че е можел да се превръща от човек във вълк и обратно, както и във всеки вид животно, левитирал е, лекувал е всякакви болести. Дори се е появявал и след смъртта си по време на битки, които завършвали с победа на българските воини.

  Когато възмъжал достатъчно, Боян Магесникът се качил в планината Рила, на връх Мусала. Там Бог му се открил и му дал правила за лечителите, както и инструкции за построяването на знахарски център край Велики Преслав.

–Уау, какви хора е имало в нашата страна. – възкликна Астрономката – Четох за това в „Евангелието на Вениамин–Боян“, което намерих в Лозенския институт.

   Звездан поздрави девойката за интереса й към книгата, седна на масата при младежите и зачете от апокрифа. Докато той четеше, светещата му плоча изпращаше запис в моята плоча, затова запомних и записах думите от книгата:

  И ми рече Бог: Ето, Бояне, образеца за лечебницата. Нейните мерки ще бъдат 4 според нуждите на хората, които обитават съответната област, град или село. Намери камък, мрамори и  драгоценни камъни – всичко това се намира в Българско. Нека мраморът за градежа да бъде обработен още в каменоломната.. Когато го пренасяте на строежа, помолете Ми се и Аз ще вдигна камъните чрез слугата Ми Боян, и ще ги преместя на нужното място…

  Когато избираш място за лечебница, търси земя, през която тече река, която е благословена от Моята десница, там ще усетиш Силата Ми, скрита под близките хълмове. А още по–добре намери място, където има топли извори, ароматни борови гори, течащи реки и древни развалини. Където е текло, пак ще тече. Запомни и изпълни тези думи, Бояне, и Аз ще благословя теб и твоя народ!

 

  Значи, трябваше да разположим новото си селище на място, отговарящо на Божиите наредби към Боян Магесника.       

 

  Нямахме време за губене, затова още същия ден Звездан предложи на приятелите ми да потърсят място за новото ни село.

Глава 28

       Младите домакини не търсиха дълго мястото за строежа на новото село. То беше открито не от кой да е, а от верния другар на Яна Арлекин.

       Един петък в средата на юли кучето избяга от двора на майстора в неизвестна посока. Цял ден Огненото момиче и брат й търсеха животното, но не можаха да го намерят. Отчаяна, дъщерята на Борислав се затвори в стаята си и не искаше да говори с никого. Все едно целият й свят беше разрушен.

   Често хората се привързват към домашните си любимци, като понякога заради тях пренебрегват нуждите на себеподобните си. Казват, че кучетата са най–верните приятели на човека. Историята познава примери като кучето Хачико, което всеки ден чакало завръщането на стопанина си на гарата, и продължило да го чака дори след края на земния му път. Други кучета, като санбернарът, спасяват живота на хора, затрупани от лавини в Алпите. Кучета–водачи помагат на незрящите, а често тези животни спасяват живота на собствените си стопани.  В българската популярна култура е останал образът на кучето Вихър и граничаря Вергил Ваклинов, които защитават границите на Родината. Въпреки че техният „героизъм“ остава спорен, което е предмет на друга тема.

     В събота надвечер Яна седеше на чардака заедно с Астрономката. Двете пиеха чай и слушаха музика, когато дворът се огласи с кучешки лай. Това беше Арлекин.

   Огнената фея беше много радостна да види отново приятелчето си. Когато го изкъпа и прегърна, стопанката видя гривна с проследяващо устройство на врата на кучето. Понеже тези технологии бяха нови за тогавашните хора, малцина можеха да работят с тях. Звездното момиче покани баща си Бончо Киряков в дома на майстор Бачомир, за да прочете информацията от устройството.

   Бончо взе нашийника, откачи проследяващия елемент, извади капачето и включи металната букса в компютъра. На екрана се появи карта на Аметистово и околностите, на която се открояваше червен кръг.  Яна натисна върху отбелязаното място и пред нея се появи следният надпис:

 

„Където отидох аз, кучето,

във вярност към тебе се заклело,

там да разположите новото си село.“

 

   Яна записа картата в компютъра си, взе координатите на избраното място и информира баща си за посланието на електронния нашийник.

    Тази неделя и аз се върнах от Лозен, за да помогна на своите приятели за изграждането на новото алтернативно селище. Като библиотекар в студентския културен център в Ново село трябваше да отговарям за съхранението на книгите на Ордена.

   В понеделник сутринта влязох в Мината за Букви, придружен от Сара Белчинката и Деница Астрономката. Като дъщеря и асистент на специалист по културна антропология, Сара се нае с разчитането на древните ръкописи.

   Сред книгите на тракийски, български, руски, английски, старо– и – новогръцки, френски, немски и италиански, имаше древни еврейски ръкописи от библейските времена, дигитализирани от колегите на Звездан. Белчинката беше завършила Еврейското училище в София и владееше свещения език на древните евреи. Тя се зае с разчитането на „Кумранските“ ръкописи, а поради факта, че извънземните библиотекари ги бяха превели на съвременен иврит, тя се справи отлично със задачата си. Ръкописите съдържаха библейски текстове, готварски рецепти, трактати по алхимия, физика, медицина, астрономия, както и тълкувания на Мойсеевите книги.  Сара беше впечатлена от удивителната мъдрост на Богоизбрания народ, натрупана в периоди на възходи, падения и страдания. С нейна помощ групирах ръкописите по библиографските изисквания, без да познавам езика им. Нещо, с което и майка ми понякога се затрудняваше в работата си . От сега нататък аз щях да й помагам при подреждането на издания, отпечатани с неевропейски азбуки, като писанията на Божия народ.

        Деница Астрономката ми разказа за планетариума и как Ненчо и Драган не са я поканили в него. Говорихме със Звездан и получихме разрешение да влезем в обсерваторията в сряда, през втората седмица от завръщането ни в Амигления. Тук бяхме аз, Сара, Деница, Яна, Милена от Ямбол и Катанчето. Като ментор ни беше посочен бащата на Милена, пророкът, лечителят и астрологът Мирослав. Като контактьор той се научи да работи с напредналите уреди на извънземните като колегите на Мадански–младши.

   Докато ние се занимавахме с астрономия и астрология, Ненчо и другите ни приятели отидоха до нашия парцел с джипа на майстор Борислав. Като радиестезист Йордан Бачомир намери минералните извори, а баща му каптира водата по метод на австрийския учен Виктор Шаубергер. Звездан и космическите ни приятели се погрижиха да спасят и да скрият част от трудовете на известния „магьосник на водата“ в Мината за Букви, древни писмености, съкровища и стари знания край Аметистово.

    През тази седмица се определиха местата на отделните сгради и съоръжения, както и на стопанските постройки за нуждите на знахарското село. В петък избрахме фирмите и организациите, които ще участват в строежа. Синът на леля Цанка и неговият екип щяха да изградят жилищните, учебните, стопанските сгради и обсерваторията. Самуил и чичото на Сара се наеха да изградят Божия храм, а изографисването беше поето от нашия курс. За неговото завършване Звездан взе допълнителна сума от извънземната банка край Палермо, срещу финансирането на студентската мобилност на амигленски учащи с пари от трезорите на Звездан. Орденът се занимаваше с благотворителна дейност и спечели амигленците на своя страна, както дисидентите бяха подкрепяни от половин Лозен.

   Строителството на новото знахарско село в Амигления продължи 2–3 години, включително и през периода на Жан–Виденовата зима. Както знаете, Редутската федерация успя да избегне икономическата криза, благодарение на умелото управление на своите политици.