Ненчо Калинов
Написаният по–долу текст е художествена измислица, затова всяка прилика с реални личности, места и събития е случайна!
Биография на Ненчо Калинов,
герой от "Недописан роман с предстоящи илюстрации и още нещо".
Амигленската история не познава друга личност, отдала толкова много усилия в служба на обществото, като Ненчо Калинов. Изключително ерудиран учен, електроинженер и бивш български дисидент, той е познат в Амигления повече като писател–историк.
Ненчо Калинов се ражда на 24 февруари 1964 г. в хасковското село Лозен, в семейство на будни селски интелектуалци. Майка му Ваня Калинова е библиотекарка в селското читалище, а баща му Кирил работи в стопанския двор. Ненчо получава основното си и прогимназиално образование в Лозен, а гимназия завършва в Любимец. Младежът прекарва всяка свободна минута в четене на книги – български, чужди, руска литература, включително и апокрифно разпространявани забранени издания.
По време на следването си в Електромеханичния техникум в Хасково Ненчо се сближава с почитатели на рок музиката, които записват нелегални касети и ги разпространяват из района. Момчето получава няколко касети, които тайно слуша вкъщи. Баща му подкрепя това начинание, дори двамата заедно слушат радио „Свободна Европа“. С всяко предаване Калинов постепенно разбира истината за комунистическия режим. Всички будни хора в селото стават негови приятели, но Ненчо успява да намери сродна душа само в своя приятел от детинство Иван, синът на лечителката баба Демна.
Междувременно в Чехословакия, Полша, Унгария и Източна Германия назряват демократични процеси. В Полша се създава профсъюзът „Солидарност“, който цели реформи във всички обществени слоеве, зачитане на човешките права и свобода на словото, печата и сдруженията.
През 80–те години в България все още няма истински дисиденти, които да се противопоставят на режима. Тогава всички организации, противоречащи на партийната идеология, са забранени, а членовете им подлежат на преследване. Много такива „неформални“ сдружения биват предавани от свои хора и разкривани от тайните служби. Единствените дисиденти са българските граждани с мюсюлманско изповедание, които се борят срещу насилствената смяна на турските имена с български. Въпреки преследванията, в Южна България са основани няколко нелегални организации – Садовският клуб/1981/ , Тайното събрание/1987 г., с. Брестовица, Пловдивско/ и Лозенският таен клуб. Тук ще се спрем на последната, защото тя има отношение към живота на Ненчо Калинов.
През лятото на 1987 г. моята баба Добра, управителка на родния двор на Ненчо, е „посетена“ през нощта от „ангел на светлината“, който й връчва апокрифна книга за социалистическата власт, заедно с чертежи на непознати технологии. „Ангелът“, както ще видим по–нататък, със сигурност е представител на миролюбива извънземна цивилизация. Вестителят нарежда на бабата да избере хора от селото, които да разясняват истините за управлението на Тодор Живков.
Баба Доба се консултира със селската знахарка баба Демна, която възлага тази мисия на сина си Иван и младия Ненчо. В апокрифа те намират карта с информация за изоставен хамбар край село Лозен, където са скрити непознати технологии. При първото си посещение в „работилницата“ двамата се запознават със Станислав Мадански, председател на наскоро разтурения Садовски клуб. Тримата заедно създават тайна организация, в която са привлечени лозенският свещеник отец Христон, семейството на баба Доба и родителите на Ненчо. Нейната основна дейност е производството на техника за Тайното събрание в Пловдивско, но дисидентите провеждат и културно–просветни заседания.
В Лозенския таен клуб–завод Калинов работи като портиер, началник /генерал/ по сигурността, библиотекар и архивар. По време на нощните смени „генералът“ чете нелегални книги и води кореспонденцията на организацията.
Като дисидент Ненчо и съмишлениците му обикалят из цялата страна, дори известно време пребивават в София. Там имат възможност да посетят Редутската федерация, демократична държава–анклав в сърцето на столицата, където се запознават с различни хора. Те стават ятаци на дисидентите, а други, като лечителката леля Цанка и съпругът й чичо Иван, ги подслоняват в домовете си.
Лозенските демократи активно си сътрудничат с колегите си от пловдивското село Брестовица и техния водач Димитър Савов. Представители на двете организации участват в Срещата пред Кристал, внасянето на петиция срещу проекта Рила–Места и големите митинги в София след 10 ноември 1989 г.
Разочаровани от т. нар. „демокрация“, бившите дисиденти създават Ордена на младите домакини – независима организация, която се занимава с природолечение, алтернативни науки и изкуства, както и с екология. Сред тях е и Ненчо Калинов. По това време той следва „Културно–историческо наследство“ в УниБит и изучава историята на родния си край. Написва няколко книги за село Лозен, както и научен труд за нелегалните организации в България преди 10 ноември.
В Ордена генералът става техник и експерт по превозни средства на алтернативна енергия, като създава и няколко успешни прототипа. Според „конспиративните теории“ Ненчо е правел изследвания върху антигравитацията, свободната енергия и НЛО. Самият той ми разказа, че е осъществил полет с летяща чиния, построена от Станислав Мадански, който е с извънземен произход. Да, председателят на Садовския клуб е изпратен от напреднали „висши“ сили, за да помогне на нашата страна. Но това е друга тема, която ще дискутирам в моя роман „Магьосниците от Черни връх. Част 1. Тайният завод в село Лозен, Хасковско“.
През 1998 г. Ненчо създава летателен апарат–малък хеликоптер, наречен „Калинка“, на негово име. С него изобретателят пренася поща и стоки до учебната база на Ордена на Черни връх, в планината Витоша. Умението му да пилотира добре е забелязано от Амигленската гвардия, въоръжените сили на държавата Амигления, наследила бившата Редутска федерация. Той става пилот на хеликоптер, но по–късно се премества в Технологичния отдел на Гвардията. Там Ненчо разработва антигравитационни летателни апарати, сред които и летяща чиния за пътуване в Космоса.
В периода 1999–2001 г. посещава, заедно с членове на Ордена на младите домакини, космически кораб–майка и корабостроителница на цивилизацията Астра. От нея произхождат Станислав Мадански и синът му Звездан, за които вече разказах. В началото на нашия век /2000 г./ Ненчо работи в знахарският център в град Палермо, Италия, където е и базата на Звездан.
От 2001 г. до 2010 г. Ненчо е съветник на амигленското правителство, посланик в село Лозен, пише статии за периодичния печат и издава списание за култура, наука, изкуство и здравословен живот „Добрев бунар“. Неговата обективност, съчетана с умереност, висока обща култура, ерудиция, рационално обяснение на фактите, както и умелото познаване на историята, съчетани с искрения му патриотизъм, привличат много почитатели, които купуват книгите му, подпомагат издаването им или се впускат в собствени изследвания. Аз съм един от тях и се надявам в нашата страна да има повече такива отдадени на обществото хора.
Добри Димитров, 28 март 2020 г.
P.S. Пожелавам на всички мои почитатели: Бъдете здрави!
Биография на Ненчо Калинов,
герой от "Недописан роман с предстоящи илюстрации и още нещо".
Амигленската история не познава друга личност, отдала толкова много усилия в служба на обществото, като Ненчо Калинов. Изключително ерудиран учен, електроинженер и бивш български дисидент, той е познат в Амигления повече като писател–историк.
Ненчо Калинов се ражда на 24 февруари 1964 г. в хасковското село Лозен, в семейство на будни селски интелектуалци. Майка му Ваня Калинова е библиотекарка в селското читалище, а баща му Кирил работи в стопанския двор. Ненчо получава основното си и прогимназиално образование в Лозен, а гимназия завършва в Любимец. Младежът прекарва всяка свободна минута в четене на книги – български, чужди, руска литература, включително и апокрифно разпространявани забранени издания.
По време на следването си в Електромеханичния техникум в Хасково Ненчо се сближава с почитатели на рок музиката, които записват нелегални касети и ги разпространяват из района. Момчето получава няколко касети, които тайно слуша вкъщи. Баща му подкрепя това начинание, дори двамата заедно слушат радио „Свободна Европа“. С всяко предаване Калинов постепенно разбира истината за комунистическия режим. Всички будни хора в селото стават негови приятели, но Ненчо успява да намери сродна душа само в своя приятел от детинство Иван, синът на лечителката баба Демна.
Междувременно в Чехословакия, Полша, Унгария и Източна Германия назряват демократични процеси. В Полша се създава профсъюзът „Солидарност“, който цели реформи във всички обществени слоеве, зачитане на човешките права и свобода на словото, печата и сдруженията.
През 80–те години в България все още няма истински дисиденти, които да се противопоставят на режима. Тогава всички организации, противоречащи на партийната идеология, са забранени, а членовете им подлежат на преследване. Много такива „неформални“ сдружения биват предавани от свои хора и разкривани от тайните служби. Единствените дисиденти са българските граждани с мюсюлманско изповедание, които се борят срещу насилствената смяна на турските имена с български. Въпреки преследванията, в Южна България са основани няколко нелегални организации – Садовският клуб/1981/ , Тайното събрание/1987 г., с. Брестовица, Пловдивско/ и Лозенският таен клуб. Тук ще се спрем на последната, защото тя има отношение към живота на Ненчо Калинов.
През лятото на 1987 г. моята баба Добра, управителка на родния двор на Ненчо, е „посетена“ през нощта от „ангел на светлината“, който й връчва апокрифна книга за социалистическата власт, заедно с чертежи на непознати технологии. „Ангелът“, както ще видим по–нататък, със сигурност е представител на миролюбива извънземна цивилизация. Вестителят нарежда на бабата да избере хора от селото, които да разясняват истините за управлението на Тодор Живков.
Баба Доба се консултира със селската знахарка баба Демна, която възлага тази мисия на сина си Иван и младия Ненчо. В апокрифа те намират карта с информация за изоставен хамбар край село Лозен, където са скрити непознати технологии. При първото си посещение в „работилницата“ двамата се запознават със Станислав Мадански, председател на наскоро разтурения Садовски клуб. Тримата заедно създават тайна организация, в която са привлечени лозенският свещеник отец Христон, семейството на баба Доба и родителите на Ненчо. Нейната основна дейност е производството на техника за Тайното събрание в Пловдивско, но дисидентите провеждат и културно–просветни заседания.
В Лозенския таен клуб–завод Калинов работи като портиер, началник /генерал/ по сигурността, библиотекар и архивар. По време на нощните смени „генералът“ чете нелегални книги и води кореспонденцията на организацията.
Като дисидент Ненчо и съмишлениците му обикалят из цялата страна, дори известно време пребивават в София. Там имат възможност да посетят Редутската федерация, демократична държава–анклав в сърцето на столицата, където се запознават с различни хора. Те стават ятаци на дисидентите, а други, като лечителката леля Цанка и съпругът й чичо Иван, ги подслоняват в домовете си.
Лозенските демократи активно си сътрудничат с колегите си от пловдивското село Брестовица и техния водач Димитър Савов. Представители на двете организации участват в Срещата пред Кристал, внасянето на петиция срещу проекта Рила–Места и големите митинги в София след 10 ноември 1989 г.
Разочаровани от т. нар. „демокрация“, бившите дисиденти създават Ордена на младите домакини – независима организация, която се занимава с природолечение, алтернативни науки и изкуства, както и с екология. Сред тях е и Ненчо Калинов. По това време той следва „Културно–историческо наследство“ в УниБит и изучава историята на родния си край. Написва няколко книги за село Лозен, както и научен труд за нелегалните организации в България преди 10 ноември.
В Ордена генералът става техник и експерт по превозни средства на алтернативна енергия, като създава и няколко успешни прототипа. Според „конспиративните теории“ Ненчо е правел изследвания върху антигравитацията, свободната енергия и НЛО. Самият той ми разказа, че е осъществил полет с летяща чиния, построена от Станислав Мадански, който е с извънземен произход. Да, председателят на Садовския клуб е изпратен от напреднали „висши“ сили, за да помогне на нашата страна. Но това е друга тема, която ще дискутирам в моя роман „Магьосниците от Черни връх. Част 1. Тайният завод в село Лозен, Хасковско“.
През 1998 г. Ненчо създава летателен апарат–малък хеликоптер, наречен „Калинка“, на негово име. С него изобретателят пренася поща и стоки до учебната база на Ордена на Черни връх, в планината Витоша. Умението му да пилотира добре е забелязано от Амигленската гвардия, въоръжените сили на държавата Амигления, наследила бившата Редутска федерация. Той става пилот на хеликоптер, но по–късно се премества в Технологичния отдел на Гвардията. Там Ненчо разработва антигравитационни летателни апарати, сред които и летяща чиния за пътуване в Космоса.
В периода 1999–2001 г. посещава, заедно с членове на Ордена на младите домакини, космически кораб–майка и корабостроителница на цивилизацията Астра. От нея произхождат Станислав Мадански и синът му Звездан, за които вече разказах. В началото на нашия век /2000 г./ Ненчо работи в знахарският център в град Палермо, Италия, където е и базата на Звездан.
От 2001 г. до 2010 г. Ненчо е съветник на амигленското правителство, посланик в село Лозен, пише статии за периодичния печат и издава списание за култура, наука, изкуство и здравословен живот „Добрев бунар“. Неговата обективност, съчетана с умереност, висока обща култура, ерудиция, рационално обяснение на фактите, както и умелото познаване на историята, съчетани с искрения му патриотизъм, привличат много почитатели, които купуват книгите му, подпомагат издаването им или се впускат в собствени изследвания. Аз съм един от тях и се надявам в нашата страна да има повече такива отдадени на обществото хора.
Добри Димитров, 28 март 2020 г.
P.S. Пожелавам на всички мои почитатели: Бъдете здрави!
Коментари
Публикуване на коментар