Цветница и Великден в село Лозен по време на Лозенския таен клуб.

Всяка прилика с действителни лица, места и събития е случайна!

На другия ден, съботата преди Цветница, лозенците бяха заети с приготовленията за Великден. По това време режимът водеше атеистична политика, като на младежите беше забранено да ходят на църква, а пред храмовете в големите градове пазеше милиция. В малките села тези мерки често не се прилагаха, затова лозенците присъстваха на службите на лозенския поп Христон. Набожен и добър човек, той изпълняваше всички ритуали с любов и вяра. Освен в Лозен, свещеникът служеше и в съседното село Сива река. Хората го уважаваха и той спечели част от младежите на своя страна.  Сред тях беше и електротехникът Ненчо Калинов, който се занимаваше и с допълнителна „частна“ дейност. От дете Ненчо мечтаеше да има своя работилница,  затова прие да работи в изоставения хамбар край селото.

   Вечерта срещу Цветница Ненчо взе миньорската каска на брат си, работник в маджаровските мини, и отиде в тайната работилница. Пътьом взе Демнения Иван от дома му, и двамата отидоха в нелегалната фабрика. Там се бяха събрали Слави, синът му Звездан и…. отец Христон. Петимата проведоха учредително събрание и основаха общоселски таен клуб. Те се заклеха над Евангелието, кръста, перото и апокрифната книга, която ангелът даде на баба Доба. Попът отслужи литургия и поръси мястото със светена вода от сутрешната служба. Така мястото щеше да бъде защитено от неканени гости и зли сили, съгласно старо лозенско поверие.

–       От днес вече сме съмишленици. – каза Слави – Сега искам да ви заведа в склада за части, и готови технически средства.  
Гостите последваха стопанина и се озоваха в една стая, подобна на винарска изба. Там бяха складирани различни транзистори, радиоприемници, бобини, електрогенератори и сандъци с инструменти.

–       Тук ще разработваме комуникационни средства за един от нашите съмишленици. Той ръководи нелегална организация в пловдивското село Брестовица, в полите на Родопите. Казва се Димитър Савов и е от нашия край. Роден е в село Горски извор, близо до Хасково, но живее в София. След разкриването на Садовския клуб моят приятел Боби, секретар на Савов и бивш ятак на клуба, ме покани в дома на председателя. Там сключихме неофициален договор. Ние ще разработваме технически средства за Тайното събрание, а те ще ни снабдяват с нелегална литература. – каза Слави и тримата влязоха в библиотеката.

–       Съгласни сме да работим с вас и се заклеваме, че никой от нас няма да разкрива нашите тайни. – казаха Ненчо и Иван. „Частниците“ си стиснаха ръцете и се прибраха в домовете си.

       С  основаването на клуба започна и дейността на работилницата, която дисидентите нарекоха „Лозенски институт“.  В него всяка вечер се събираха лозенски учени и изобретатели, които разработваха нови технологии. Работилницата привличаше и майстори от съседните села, нелегални частници и свободомислещи интелектуалци. За тези будни хора Институтът беше възможност да провеждат независими научни изследвания, без да се влияят от идеологията на партията. 

      Първоначално по-възрастните „конструктори“ изработваха нестандартни превозни средства, делтапланери и ръчни колички, докато младежите, под ръководството на Иван, създаваха радиопредаватели и различна шпионска техника. Впоследствие последните започнаха да обслужват нуждите на Тайното събрание, основният и единствен клиент на Тайния завод. Всички съмишленици на Димитър Савов използваха комуникационни и превозни средства, произведени в Лозен. Двете организации се поддържаха взаимно и всяка можеше да помогне на другата в случай на нужда.

   Междувременно Ненчо се зае да опише и подреди книгите в библиотеката по азбучен ред, за да улесни намирането на книгите, необходими за културно–просветните заседания на организацията.

  На втория ден от основаването на клуба Станислав заведе Ненчо в библиотеката за нелегална литература. Там имаше няколко кашони с книги. С помощта на сина си Звездан домакинът беше изработил етажерки и рафтове за стотиците томове. Младият електротехник никога не бе подреждал книги в библиотека, но от малък беше възпитан в любов към книгите. Родителите му, говорителят на селската радиоточка Кирил Калинов и библиотекарката Ваня, бяха сред най–будните хора в селото. Но засега Ненчо не искаше да разкрива пред никого за дейността си в хамбара, дори и на своите родители.  Затова той реши да влезе в селската библиотека и да разбере логиката на подреждането на книгите, като помага на майка си да подреди книгите. Докато Калинов се занимаваше с това, той случайно намери една дебела книга с черни твърди корици, с бял кръст на предната корица. Това беше копие на Цариградската Библия, преведена и отпечатана от П. Р. Славейков и д–р Албърт Лонг. В библиотеката имаше изкусно направен тайник, където се съхраняваха различни религиозни книги. Тъй като изданията бяха заплашени от унищожаване, майката на Ненчо му връчи Свещената Книга, заедно с няколко Евангелиета, които той уви в чаршаф и занесе в дома си.

  Същата вечер електротехникът отиде в Тайния завод, където подреди половината книги по азбучен ред, а другите остави в скривалището.

   Когато се върна вкъщи, той видя баща си, който седеше на масата под навеса, разговаряйки със… Станислав.

–       Много се чудех, моето момче, къде ходиш по нощите. – каза Калин Радиста – Това, което правиш, е добро, но е много рисковано. Има един човек от Белица, мой приятел, който беше кондуктор във влака Пловдив–Свиленград, много интелигентен и буден човек. Той разпространяваше апокрифни статии във влаковете, но беше арестуван и изпратен в Белене. Ето, Славчо идва от друг регион, чак от Садово, и все още се укрива. Милицията издирва всички дейци от тамошния клуб, а в нашата махала има служители на МВР. Леля ти Доба не трябва да влиза в такава ситуация, защото всичко, което правите с Демнен Ваньо,  ще стане зян. Затова слушай председателя на Садовския клуб, защото той много е патил, и знае какво е да си нелегал.

–       На никого дума да не казваш, нито за хамбара, нито за попските книги в читалището. – каза Мадански – Във всяка къща може да има партиен съгледвач, затова ще избираш хора само от тези, които съм избрал. Това са Харапчовия дом,  Христоновия двор, повечето къщи в Георгьова махала и дома на баба Демна знахарката. Сега идва Страстната Седмица, затова няма да ходим в хамбара. Ненчо, вземи Библията и започни да я четеш. В нея има много мъдрост, но всяка част от нея иска да размишляваш. Там ще намериш отговори на много въпроси, които ще ви насочат как да просвещавате хората, без да предизвиквате съмнения. Тази Книга, която ти намери в библиотеката, ни я изпрати един приятел от Ямбол, пастор от една реформирана църква в града, съмишленик на Садовския клуб. Той изработи и ключ за разчитане на скритите кодове, вложени в Словото, които представляват шифровани предавания на радио „Свободна Европа“.

Ненчо получи „тайния код“ и започна да чете Божието Слово. Само за два месеца Ненчо се запозна с основната част от Стария завет, като особено го заинтригува книгата „Изход“. Той не можеше да сдържа любопитството си, затова след великденската вечерня, на път за вкъщи, сподели мислите си с отец Христон.

–       Чедо, похвално е за млад човек като тебе да се интересува от Бог, от житейските въпроси на човека, от тайните на вярата. Тази Книга разкрива истинският, Живият Бог, затова нашите управници всячески искат да отклонят хората от вярата, като правят себе си богове. – отговори свещеникът – Това е грях, защото никой не може да изземва функциите на Създателя. Бог иска да помогне на нашата страна, затова изпрати Слави и Звездан.

–       Отче, една нощ баба Доба от нашата махала, по нейните думи, беше посетена от Ангел Господен, който й заръча да ни избере. Слави и синът му не са ли ангели, въплътени в човешки образи? – попита Ненчо.

–       Ненчо, освен нас, Бог е създал и други същества, които да обитават Неговия Дом. Те живеят на други планети, дори и в други системи, с различни луни и слънца. Когато дойде времето, всички ще разберат за съществата от звездите, но сега не бива да говорите на хората за извънземни, защото няма да ви разберат и трудно ще намерите съмишленици. Разкривайте им Истината, която ще ви се даде. Бог е в нас и ние сме в Него. Благословени да сте всички, които работите за благото на народа. – отговори свещеникът. Двамата се разделиха и се прибраха по домовете си.

Междувременно обитателят на Тайния завод приготвяше колет за Димитър Савов, в който беше скрита шифрована телеграма–покана до организацията в село Брестовица.

  На другия ден Ненчо и Иван празнуваха Възкресение Христово заедно с цялото село, посещаваха близки и приятели, ядоха печено агне и никой от тях не разкри за нелегалната организация. Защото освен дисиденти, нашите герои бяха обикновени хора от народа, и като такива споделяха неговите радости, празници и обичаи, без това да пречи на неформалната им дейност. Така те успяха да спечелят половината село на своя страна, което щеше да бъде ключово за тяхната мисия.

По "Недописан роман с предстоящи илюстрации и още нещо", автор: Добри Димитров