Глава 33 Лекция по културна антропология или урок по човечност

По "Недописан роман с предстоящи илюстрации и още нещо".
Всяка прилика с действителни лица, събития, места и организации е случайна!

  

Ахтополският фар, фото: Добри Димитров

 Нашият приятел Ненчо Калинов записа задочна форма на обучение, за да остане в Лозен и да развива самодейност. Той вярваше, че може да допринесе за развитието на селото, като обнови културните институции и превърне Лозенския институт в образователен център. Междувременно негов заместник стана преводачът Стефан, бащата на Сара Белчинката.

  След политико–обществените промени той напусна работата си в Американското посолство, за да следва докторантура по културна антропология. Той записа задочно, понеже не живееше в София, а в Редутската федерация. Както казват зрелите хора, трябва и да се работи за насъщния хляб. И така, Стефан започна работа като библиотекар и асистент на леля Цанка.

Един ден в началото на юни с.г. на вратата на неговия кабинет в Дървото се почука. Преводачът отвори вратата и беше изненадан. Бяха Димитър Савов и Борис Филипов. Гостите седнаха на креслата, а домакинът им направи кафе и седна при тях.

–       Как сте, приятели? – развълнувано каза докторантът– Не сме се виждали от много време. Всички питат „Къде се изгубиха Митко и Боби?“.

–       Какво да ти кажа, Стефчо. Тази политика изобщо не я разбирам. – отговори Савов– Опитах се да стана депутат, да поработя за тази държава. Създадохме партия с Боби, но не постигнахме мнозинство. Трябваше да се коалираме с Партията–майка, но като знаеш, че едвам се освободихме от властта й, не бива да й я връщаме.

–       Нали вече са социалисти като всички леви партии в Европа?– каза Стефан–И в Полша има такава партия, и в Чехия, Словакия, Унгария. Но все пак си имат разлики с нас в много отношения.

–       Те имат партии, но в тях не членуват важни фигури от тоталитарните режими. А при нас само си смениха името, но все още са същите хора. – отговори Митко – За пореден път показахме, че не сме готови за свободата си. И всичко е налице – западат ни селата, икономиката, все още никой в Европа не иска българи и румънци без виза. Но едно нещо ме радва – не позволихме да стане като в съседна Югославия. Признахме и Македония като отделна държава, въпреки съпротивата на някои „патриотични“ организации. Това е правилното решение, иначе ставаме като Югославия. А кръчмарят в моето село Горски извор постоянно  разправя за „македонизъм“, за отродителната политика в Пиринския край и за зверствата на съседите ни над българското население на тяхна територия.

     

Гръцкото училище в Ахтопол, днес  музей и база на НХА. Снимка: Добри Димитров

–       Ние сме извършили същото. – каза Стефан – Сара е на художествена практика в Ахтопол с колегите си. Тяхната база дели една сграда с музея на града. Уредничката им е разказала, че когато по една директива гърците изселват българите от Беломорска Тракия, нашите хора също изгонват гърците от Южното Черноморие, замествайки ги с български бежанци. Самият музей е старо гръцко училище, претрансформирано в българско. Изобщо, не можем да обвиняваме гърците за това нещо.

–       Въпреки че все още съм студент, като историк мога да кажа, че имаме много неизяснени неща в историята. – Боби се включи в дискусията Например гробът на Левски. Преди няколко години Хайтов, писателят, написа книга за Апостола. Беше скандална, още повече, че той беше плагиатствал, според слуховете, от писателката Яна Язова. Четох в апокрифни самиздания*, че тя е починала при неизяснени обстоятелства. Както и да е, не мога да дискутирам по тези неща, защото все още не съм достатъчно ерудиран. Миналата година ходих при баба Ванга, помогнаха ми едно семейство от Редутската федерация, техни роднини живеят в Петрич, на две къщи от пророчицата. Питах я дали Митко ще влезе в политиката, както и за гроба на Левски.

–       И тя какво отговори? – попита Стефан.

–       „Апостолите ке влезат в синедриона, ама не като първосвещеници. Никой апостол не е станал цар или първосвещеник“. После разбрахме, че мисията ни е друга. Според баба Ванга останките на  Апостола са погребани под прага на една малка църквичка до хотел „Рила“.– отговори Боби.

–       За малко да забравя истинската причина, която ни води тук. – каза бившият председател – Баща ми прочете във вестника за леля Цанка, прочутата врачка от Редута. Тя се пенсионира и иска да се мести на село. Работата е, че много хора търсят помощ при нея, а тя не може без клиентите си. Назначила е един лечител от с. Малко градище, да я замества. Той е  приятел на Ненчо, казва се маг Петър. По–малкият му брат, Михаил Астролога, се е заел да обучава младежи на природолечение.

–       Да, дъщеря ми също е в този клуб. – отговори Стефан – В програмата им, която сами си правят, има дисциплина „История на нелегалните организации“ в България. Обучават ги маг Михаил и асистентката му Яна, сигурно я познаваш. Искат да се запознаят с теб, Боби и „професор“ Стефанов.

Яна ми е приятелка от детинство, учихме в едно училище в нашия район „Люлин“. – отговори Савов – Аз от квартала, тя от село Клисура, близо до Банкя. Но когато Яна навърши 15–16 г., се преселиха в днешна Амигления. Той работеше като камионджия, возеше продукти между Редутската федерация и Банкя. Има конспиративна теория, че извънземни са му помогнали да избяга от България, но не искам да го питам, защото няма да го вземе насериозно. Аз вярвам в извънземни, но не го разкривам на всеки. Ако чуят съпартийците ми от „Тракийски конник“, ще ме напуснат. А „Конникът“ е златен, все пак получавам субсидии за неговата издръжка.

  Изведнъж вратата се отвори и в стаята влезе един млад мъж. Той беше облечен като римски патриций и държеше книга в ръката си. Това бе Михаил Пангас, учителят ни по природолечение.

–       Тракийски конник, а? – засмя се магът – Що за име сте дали на политическа партия? Освен в Лозен, никъде другаде няма да гласуват за вас.

–       Защо? – учудено попита Митко Савов.

–       Защото Тракийският конник е най–почитаният бог в Лозен. Щом църквата е изградена с камъни от Херосовото капище, а освен това патронът й е конник, си представи какъв синкретичен култ е това. Не си ли чел Джеймс Фрейзър? – отговори Михаил –Елате в кабинета ми, за да си поговорим за нещо по–интересно от тая политика. Единственият начин да помогнем на народа и страната си е чрез просвета и култура. Затова искам да ви запозная с моя научен труд, чрез който придобих степен „маг–лечител и антропоисторик“ в Школата на връх Св. Марина, край с. Малко градище . По вашите академични стандарти това е равностойно на професор по история и културна антропология, инженер и доктор по медицина. – каза магът и ни преподаде първата си лекция.

По–късно същият ден маг Михаил пристигна в Ахтопол, за да ни преподаде открит урок по културна антропология.

–В съвременното общество, с увеличаването на знанието, науката, техниката и изобщо представата ни за Вселената, се наблюдава отстъпване от религиозните догми, внушавани ни хиляди години. – започна лекторът–  Все повече хора търсят рационално, философско и научно обяснение на различните религии. В началото на миналия век шотландският изследовател и баща на културната антропология Джеймс Фрейзър, когото спомена маг Михаил, лансира идеята, че в основата на всяка религия на цивилизованите общества са култове, митове, легенди и предразсъдъци на по–примитивните народи преди тях.

  За пример може да се посочат трите религии, произлизащи от праотеца Авраам– юдаизъм, християнство и ислям. Общото между тях е монотеизмът – вярата в един–единствен Бог, Създател на целия свят. Но тук няма да обсъждам теологията, а самата религиозна система като напреднала форма на стари обичаи.

  Започвам с познатата ви история за Мойсей, първият законодател на Божия народ. Почти всички знаете, че е намерен в кошче сред тръстиките на реката Нил не от кой да е, а от дъщерята на фараона. Тогава евреите са били роби в Египет, но са се размножавали твърде много и са заплашвали властта на царете. Затова фараонът издал заповед бабите/акушерките/ да убиват мъжките новородени, а женските да оставят живи. Обаче акушерките пощадявали живота им, като казвали, че еврейките раждат по–бързо от египтянките. Затова Бог ги е благославял.

  И така, стигаме до Мойсей. Името му означава „изваден от вода“. Знаете ли кой друг е намерен в засмолена кошница? – Михаил се обърна към нас. Всички мълчаха, но едно момче вдигна ръка и извика:

–      Да, знам. Акадският цар Саргон е открит в засмолена кошница, подобно на Мойсей.

–      Браво, за първи път виждам някой млад човек да знае такива работи. – зарадва се лекторът – Ела, момче. Как се казваш?

–      Драган се казвам, син съм на електричаря Митко от Малко градище. – отговори младежът.

–      Ето, колеги, един кандидат за катедра „Културна антропология“ в Старото дърво. – каза магът .

При това всички се разсмяха, защото никой не знаеше за Старото дърво.

–       Колеги, може да ви звучи смешно, но училището, в което преподавам, е разположено в голямо старо дърво в парка „Гео Милев“. За да учите там обаче, трябва да покажете определени качества. Това са колективност, приятелство, взаимопомощ, състрадание и уважение към всички хора. В нашата школа имаме необичаен начин за прием. Ще помоля всеки да седне на този трон, украсен с мозайки. – каза магът и посочи Престола на Нептун. Той беше изработен от студенти и преподаватели в Академията, за да може всеки да си направи фотосесия и да седи на него, гледайки морето.

Тронът на Нептун в Ахтопол. Фото: Добри Димитров

Всички преминахме през „Съда“ на Михаил и застанахме на поляната. В това време магьосникът потърка кристалното си кълбо и долетяха ято чайки. Но вместо обичайните звуци, чухме следната песен:

Кой е достоен за

храма на Пангаас?

Тронът ще избере

между всеки от вас.

Кой е достоен за

храма на Пангаас?

От Жеравна, от Ямбол,

от село Белчин,

от София,

от

Самоков прославен.

Ето кой ще приеме 

нашата покана:

Закърмени с Балкана, с

богинята Диана,

със сицилианското слънце

и доброто сърце.

С милост от Ямбол, с

Катана от Сливенския

Балкан,

начело с принцесата

на Цари Мали град, 

където човек на 

човека е брат.

Като жълт кантарион

огънят ще разцъфти,

а благословена ще е тази,

която умело го върти.

Със сила на Дракон,

 с умение на зограф,

той ще превърне

Благоуханния край

в истински земен рай.

Бившият дисидент,

от страната

нищо незаконно

не вземал,

ще бъде нашият генерал.

Волейболистка

с домашен любимец,

подарен за рождения й ден,

и

девойка със скромна, но

преумножена

слава,

ще бъдат приети в нашия орден.

Спортна астрономка,

консумираща само

домашни здравословни храни,

ще ни обяснява нощните звезди.

Попска внучка пред Бог

ще ни освети

и като служители на

Светлината

ще ни утвърди.

Всички бяхме объркани и смутени, защото разбрахме за кого са предназначени тези „псалми“.

Това бяха Сара Белчинката, Яна, Милена от Ямбол, Драган, Дидо от Ямбол, моя милост, Инна волейболистката, нейната приятелка „Преси, която баницата меси“*, и една съученичка на ямболците – Катя /Катан’я/** от с. Жеравна. Тя беше втора братовчедка на Милена – дядовците им бяха двама братя. Единият се е оженил в Йовковото село, другият – в града на буенека***. Братята и семействата им се срещаха по стара традиция на фолклорния събор в местността „Бакаджиците“ край Ямбол, но по стечение на съдбата двете братовчедки бяха в един клас и един курс. Освен тях към Ордена се присъединиха Христина, наша състудентка от поп Христоновото коляно, и спортната астрономка Деница.

–       А сега, момчета и момичета, нека се веселим за нашите колеги, приетите и неприетите в Дома на леля Цанка. – каза новият ни учител

и запали огън с чадъра си. Дидо от Ямбол изпече пържоли, Сара и Милена купиха питиета, а  Катан’я извърши магически ритуал за здраве, приятелство и сплотеност на колектива за вечни времена.

БЕЛЕЖКИ

*Стихът „Преси, която баницата меси“ е от Класният рап, написан от Драган за неговите съученици в художествената гимназия.

**Катан’я“ е заигравка с името на града в Италия/и с името на Катя/, в който братовчедката на Милена прекарва 6–месечна студентска мобилност по програма „Еразъм“. През 90–те години на миналия век Академията в Добревград има сключен договор с програмни страни от ЕС. Според него в програмата може да участва всеки, учещ или пребиваващ в Амигления, включително българските студенти.

***Буенек , също Буенец – български народен танц, танцьорка и обичай, спазван в Източна България. Особено разпространен в Ямболско. 
****Като допълнение:  Запознат съм с творчеството и идеите на Джеймс Фрейзър
от неговата книга "Фолклорът в Старият завет", която четях през ваканциите на село. /Бел. авт./