Историята на Ордена на младите домакини в Книгата на Амиглена

                                                                                                                               

                                

Сара Белчинката, Яна Жълтия кантарион и Божият син от друга планета Звездан, изпълняват ритуали
на Ордена на младите домакини в Мината за Букви на майстор Бачомир.

                                                                                  

Книгата на Амиглена е Светото писание на Амигленската църква.   

  В измисления ми свят Амигления е държава, която е близка по природа, архитектура, култура, обичаи и език до България, но е с по–висок стандарт на живот и има развита икономика, социална и здравна система. Сред нейните основатели са бившите български дисиденти от двете нелегални организации – Тайното събрание и Лозенския таен клуб, за които пиша в своя "Недописан роман".                                                                                            

   Амигленската църква е основана през 2006 г. от първата амигленска царица Миглена, дъщеря на баба Доба, помагачката на лозенските дисиденти. Отделянето й като деноминация от т.н. Слатинска патриаршия е продиктувано от отказа на патриарха на Слатина, Редута, Гео Милев и Подуяне да приеме коронацията на Миглена за царица.

  На 8 декември 2006 г. , два дни след коронацията, царицата свиква събрание на местните свещеници начело с попа, който я коронясва, в Храм Гардероба, най–големият храм в Амигления. На него се обявява създаването на реформирана Амигленска църква, която запазва някои от православните ритуали, но ги адаптира към идеите на домакинизма – например се възстановява системата на "приносите", като сега те се състоят в принасяне на сготвена храна от Кухнята на царицата в знак на благодарност към Божията пророчица Милица, баба на Царица Миглена. Но тук ще се спра не на богослужението, а на съдържанието на Книгата на Амиглена.

Царица Миглена и семейството й, стенопис от Храма "Лозенски Пантеон" (Гардероба) в Мигленград,
моя рисунка от 2014 г.

   В Амигленската църква се използват Библията (Старият и Новият завет + някои апокрифни книги) и Книгата на Амиглена. За последната се казва, че е предадена от Господ на Миглена, преди да стане царица, под формата на златни плочи. Надписите върху тях са били на непознат език, които бъдещата царица превежда с Божия помощ. Книгата разказва за оцелели апостоли и потомци на кръвната линия на Христос и Мария–Магдалена, които напускат Йерусалим и се заселват на територията на днешното село Лозен, Хасковско. Смята се, че те са основали първата църква на мястото, където по време на комунизма е функционирал Тайният завод. Разказът проследява тяхната история до 2000 г. сл. Хр. в няколко раздела на Книгата.

  Разделът "Летописи и предания" съдържа различни исторически разкази, митове и легенди, свързани с живота на последователите на Христос в България. Интересен факт е, че там подробно се разказва за богомилите. Те са представени като най–чистите последователи на Христа, следващи пътищата на първите християни, в контраст с охолно живеещите свещенослужители–аристократи в двете Български царства. Според преданията падането на нашите земи под османско владичество е наказание за прогонването и избиването на Божиите пророци, богомилите, от Българската държава и Църква.

 

Като наследници на богомилите, този път в по–ново време, са посочени Учителят Петър Дънов, лечителят Петър Димков и лозенските демократи Ненчо Калинов, лечителките баба Демна и баба Цанка, както и Божиите синове от другите планети Станислав и Звездан. В този ред на мисли, Книгата проследява и историята на неправителствената организация Орден на Младите домакини. По–долу представям цитати от Амигленското Свето Писание, разказващи за историята на Ордена:

      "Лозенските съзаклятници пристигнаха в София с летящ кораб, светещ като огледало. По Воля Божия пилотът на кораба заведе апостолите в София, без партийните съгледвачи да научат за пристигането им. Корабът кацна на едно огромно дърво, което човек не може да опише. В дървото живееха лечителка на име Цанка и съпругът й Иван. Двамата вървяха по Божия закон, и спазваха Неговите заповеди, бяха праведни пред Бога и затова Бог дари жената с изкуството на природолечението. Домакините приеха съзаклятниците срещу чуждата власт в дома си и ги нагостиха, дори им дадоха стаи за спане.
А на другата сутрин, като закусваха, някои от гостите се усъмниха в уменията на лечителката.
Тогава мъжът й прилепи ухо до вратата на склада за провизии и извика със силен глас: Бай Айван, хай Яна деви Месиан /Бай Айван вика теб, девицата Яна от Месианите/. Както ми разказаха наскоро бившите съзаклятници, пред тях излезе Яна, наричана и Жълтия кантарион. Бащата и майката на Яна бяха умни и даровити хора, родом от селото, което се нарича Клисура. Баща й, на име Борислав–Бачомир, беше по Божия дарба майстор на различни изкуства и занаяти, а майка й, на име Ваня, беше изкусна изследователка на следи от едновремешните велики цивилизации. /Археоложка – Бел. на редактора на второто преработено издание Добри Димитров/.
                                                                                                                  ...................................
    "Васалите на Съветското царство забраняваха на хората да работят за себе си. Никой не можеше да има бакалия, работилница и друга частна дейност.
   Един ден, Майстор Борислав напусна Клисура под Божията десница, и се пресели в земята на редутчаните, където правешкият цар нямаше власт, по един стар договор     между българите и редутчаните. Редутчанците нямаха цар, а се управляваха чрез народно събрание.
Слава на Бога, задето предпази майстора и семейството му от зло, и благополучно ги пресели в град Аметистово, под Караболската планина. Градът беше на половин час път с кола от столицата на редутчаните, близо до Добревското езеро.
Дъщерята на майстора, на име Яна, беше двадесетгодишно момиче с хубаво сърце. Веждите й бяха като крила на птица, а очите й издаваха веселост, но и отговорност. Яна постъпи във високата школа за художници в Ново село, столицата на редутчаните. Там тя изучаваше изкуството за подреждане и създаване на стаи за деца, както и за правене на детски играчки. Другите ученици на школата й се възхищаваха заради нейното добро сърце и отзивчивост. Тя вярваше в Бога, ходеше по Неговия път и пазеше заповедите Му. Природолечението я влечеше още от детството, затова тя обикаляше планините заедно с кучето си Арлекин и събираше билки. "
                                                                                                                            .........................
"След падането на съветската власт, българите започнаха да откриват бакалии, работилници и други частни дейности. Майстор Борислав получи наследство от майка си и баща си, с което разшири двора си – купи съседния имот, построи къща за Яна и Йордан, и работилница за себе си.
А когато започна да оглежда новото място, Борислав видя затрупан вход на пещера. Когато разчисти камъните, ето, пред него беше стара мина, където според преданията беше открит големият аметист от Природонаучния музей в Ново село. Той каза на дъщеря си: "Влез в тая мина с кучето, но нека то да върви пред тебе, да не паднеш в някоя дупка." А Арлекин беше умно животно, и пазеше стопанката си.
Яна и Арлекин влязоха в мината, но не откриха злато или сребро. Когато влязоха по–навътре, откриха стари книги от времето на богомилите, Божиите пророци от двете славни Български царства. Яна се доближи до тях, но чу човешки глас. Мината се обитаваше от Звездан, Божии син от друга планета, помощника на съзаклятниците от село Лозен. Звездан й каза: Не бой се, девойко, намерихме праведни в твоето семейство, затова ще ви дадем тази Мина за Букви, за да я пазите като очите си. Тук богомилите скриха своите ръкописи, ценности и лечителски пособия, за да не бъдат унищожени от царете и владиците, смятащи се за служители на Светлината, но служещи само на себе си. Това светилище ще бъде за памет на вас, децата ви и внуците ви за вечни времена, защото Господ изпрати богомилите, за да върнат истинското Христово учение на Земята. Амиглена! "

 

                  Вляво: Амигленски свещеник в богослужебно облекло, Вдясно: Варене на курбан. В Амигленската църква има доста обичаи, взети от      

източното православие, като варенето на курбан за здраве и плодородие в двора на местния храм. Рисунки: Добри Димитров